Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН (ИБФБМИ–БАН) съобщава, че във връзка с конкурса за академичната длъжност „професор“ в област на висше образование 4. „Природни науки, математика и информатика“, професионално направление 4.3. „Биологически науки“, научна специалност „Биофизика“, за нуждите на секция „Биомакромолекули и биомолекулни взаимодействия“ – ИБФБМИ, БАН, обявен в ДВ, бр. 41/21.05.2019 г., с единствен участник доц. д-р Сашка Бойчова Крумова и съгласно чл. 27 от Закона за развитието на академичния състав в Република България и чл. 6.9. от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в ИБФБМИ–БАН, днес, 30.09.2019 г., на сайта на Института се публикуват рецензиите и становищата на членовете на Научното жури, както и резюметата на доц. д-р Сашка Бойчова Крумова.

Научно жури:

• проф. Стефка Танева, дн – Председател на Научното жури, становище,
• чл.-кор. проф. Андон Косев, дн – рецензент,
• проф. Румяна Бакалова-Желева, дн – рецензент,
• доц. д-р Мирослава Жипонова – рецензент,
• чл.-кор. проф. Илза Пъжева, дн – становище,
• проф. д-р Виолета Великова – становище,
• доц. д-р Анелия Добрикова – становище

Материалите по конкурса са на разположение в канцеларията на ИБФБМИ–БАН, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 105 (тел. 02 9792630, e-mail: office@biomed.bas.bg), както и на интернет страницата на Института: http://biomed.bas.bg/bg/procedures/sashka-krumova-professor/

Институтът за изследване на населението и човека при Българска академия на науките (ИИНЧ при БАН)  представи отпечатаните сборници с материали по проекта „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“.

Сборниците се състоят от 6 тома, резултат от комплексното изучаване на тенденциите в демографското възпроизводство и взаимодействието между отделните процеси, осъществено от шестте работни групи към проекта:

„Раждаемост и семейни политики“;

„Смъртност, стареене и качество на живот“;

„Миграции и национална идентичност“;

„Демографско развитие и трудови ресурси“;

„Уязвими етнически и религиозни групи и общности“;

„Демографска политика в България през периода 1879 – 1989 г.“

„Това е един от най-значимите проекти, по които ИИНЧ работи в последните години – този за разработването на конкретни мерки за преодоляване на негативните демографски  тенденции“, заяви при представянето проф. д-р Антоанета Христова, ръководител на проекта.  „Резултатите, до които стигнахме в процеса на работа, развенчават някои от най-апокалиптичните митове за българите и България, като твърденията, че неселението ни се топи необратимо, че изчезваме от картата на Европа и сме обречени.

Без да омаловажаваме тенденциите на спад в раждаемостта и засилена миграционна динамика, проучванията ни доказват, че всеки процес може да бъде овладян и всички тенденции да бъдат обърнати, ако има воля за бързо прилагане на предложените от нас мерки.

Истината е, че предлагаме действия, които няма да дадат ефект утре, нито дори след година. Но ако има съгласие в обществото и сред политическите сили, в историята ще останат имената на хората, преобърнали настоящата криза в устойчиво развитие и високо качество на живот“, допълни тя.

Проектът „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“ беше възложен на ИИНЧ при БАН от Министерски съвет на Република България. Целта беше да се извърши цялостен преглед върху развитието на населението в България и да бъдат предложени конкретни мерки.

В резултат от дейността на шестте работни групи бяха набелязани пакети за преодоляване на съществуващите проблеми в съответната демографска област. Окончателният материал бе публикуван в 6 тома (по един от всяка работна група). Обобщените в това многотомно издание материали са изключително актуални и от първостепенно значение за формирането на ефективна, стабилна и устойчива демографска политика на Република България.

От 22  до 28 септември 2019 в к. к. Златни пясъци се проведе XXIII Международна школа по ядрена физика, неутронна физика и приложения. Събитието е организирано от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика със съдействието на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия.  Тази година в заседанията  на конференцията  взеха участие 78 учени  от 17 страни, сред които България, Израел, Италия, Франция, САЩ, Южна Африка, Румъния, Унгария.,  и 32 научни организации. Бяха обсъждани  последни резултати от изследванията в областта на структурата на атомните ядра, ядрените реакции, екзотичните ядра и техните свойства,  астрофизиката, съвременните  инфраструктурни проекти за ядрената физика и новите ядрени технологии. В школата доклади изнесоха изтъкнати експерти и млади физици, което стимулира  активното включване на младото поколение учени в международното научно пространство.

Повече информация за програмата на школата може да се намери на страницата: http://www.inrne.bas.bg/international-school-varna/.

На 12 октомври (събота) по повод празника на Българската академия на науките музеите и Ботаническата градина на БАН ще са с „вход свободен“ за посетители.

Какво можете да видите:

 НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Работно време: от 10.00 до 18.00 часа

Aдрес: София, ул. „Съборна” 2

Зала Праистория

В тази зала са представени експонати от старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха (1 600 000 г.-1 600 г. пр. Хр.). Праисторическата експозиция дава цялостна представа за материалната и духовна култура на най-ранните обитатели на нашите земи. Тук специално място заемат няколко големи епонимни поселищни колекции – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско; от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско.

Зала Трезор

Зала Трезор е предназначена за експонирането на съкровища, инвентар от гробове и единични предмети с особено художествено и историческо значение, датиращи от периода от къснобронзова/ранножелязна епоха до късната античност. Акцент на експозицията в тази зала са три световно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко; златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско. В нея са изложени и най-новите находки от района на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могила Голяма Косматка в Шипка.

Централната зала

На двата етажа на Централната зала на Музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те илюстрират основните периоди на историята на широк район на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и характерни аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска.

Зала Средновековие

Експозицията отразява материалната и духовна култура на българите във времето между VІІ и ХIV в. В нея са представени материали от дългогодишните проучвания на старите български столици – Плиска, Преслав и Царевград Търнов. Акцент сред тях е иконата на Св. Тодор Стратилат, която е най-стария образец на керамичното иконописие.

http://www.naim.bg/

НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

Работно време: от 10:00 до 18:00 часа

Aдрес: бул. Цар Освободител 1

Националният природонаучен музей при БАН е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Основните научни приоритети на музея са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите не само на България, но и други страни.

Експозицията на музея е разположена в 15 зали – може да се видят изчезналият в света каролински папагал, изчезналите в България тюлен монах, брадат лешояд, малка дропла, сив и момин жерав, степна усойница, немска есетра.

http://www.nmnhs.com/exhibitions-bg.html

 НАЦИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

Работно време: от 10:00 до 17:30 часа

Aдрес: пл. „Княз Александър I“ № 1

Представителната експозиция „ВРЕМЕНА И ХОРА – живите традиции на България“ е разположена в 11 зали на ет. 2 на Княжеския дворец. Тя представя живота и формите на общуване в селото и в града през последните 200 години; представя биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, притежавали и употребявали.

Изложбата „Пазители на времето или как работи един музей“ разглежда основните дейности на музея – да придобива, съхранява, изследва, разпространява и представя материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговата среда с цел възпитание, образование и развлечение.

Постерна изложба „Българска етнография“ представя съдържанието на уебсайта „Българска етнография“ (https://balgarskaetnografia.com). Сайтът представя българската етнография в нейното многообразие: празници, вярвания, календар, обреди от жизнения цикъл, елементи от материалната култура (бит, храна, облекло), социо-нормативна култура, етнографски групи, етно-религиозни общности, етнография на българската диаспора, фолклор. Към момента на уебсайта са качени 230 научно-популярни статии.

http://iefem.bas.bg/

НАЦИОНАЛЕН АНТРОПОЛОГИЧЕН МУЗЕЙ

Работно време: от 9.00 до 17.00 часа

Aдрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 73

Националният антропологичен музей при Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей-БАН (ИЕМПАМ-БАН) е единствената музейна институция в България, представяща резултатите от дългогодишните изследвания на нашите учени в областта на физическата антропология. В залите на музея посетителите могат да научат много интересни факти за Човека, създател на многообразието от култури по нашите земи. Експозицията е базирана на подробното познаване на културните особености, свързани с погребалните практики, палеодиетата, палеопатологията, различните ритуални въздействия, бойни травми и прилагани лечебни практики, които се откриват по човешките скелети от археологически разкопки.

Националният антропологичен музей представя в своята експозиция реконструкции на главата по черепа, чрез които се онагледява антропологичната характеристика на обитателите на българските земи през различните периоди в историята. Емблематична е реконструкцията на така наречената “тракийска принцеса” от Враца. Археологическата ситуация, при която са открити костните останки на младата жена в Могиланската могила (IV в.пр. Хр.) потвърждават сведението на Херодот за ритуалното умъртвяване на любимата съпруга на владетеля.

https://nambg.com/

БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА НА БАН

Работно време: от 10.00 до 16.00 часа

Адрес: гр. София, Околовръстен път № 22 (Околовръстния път между бул. „България” и бул. „Черни връх”  – Драгалевско шосе)

На 12 октомври започват традиционните „Есенни срещи с растенията“. Специалистите ще покажат и разкажат за богатството на колекциите. Специално е вниманието  към  част от уникалните образци, включително такива опазени по време на две световни войни, както и дарени от граждани.

През деня (от 10 до 16 ч.) ще има беседи за:

11:00 часа „Тропическа екзотика: бромелии, папрати, орхидеи“

13:00 часа  „ Полезни тропически растения“

15:00 часа „В света на сукулентните растения“

Градината ще е с безплатен вход и на 13 октомври (неделя)

http://garden-bas.org/

Договаряне без предварително обявление по чл. 79, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗОП с предмет: „Осигуряване от страна на Електроразпределителното предприятие на достъп до и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за нуждите на обекти на БАН в гр. Пловдив и гр. Бургас“

Преписка идентиф. номер ОП-6 / 2019 г.
Дата на създаване: 02.10.2019 г.

Решение номер ОП-6 от 02.10.2019 г. за откриване на процедурата. Публикувано на 02.10.2019 г. в 15:20 часа.

Постижения във всички научни направления представя Българската академия на науките по  повод своята 150-годишнина. Изложба на Моста на влюбените НДК показва до 14 октомври в 60 постера историята и дейността на учените в Академията.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева откриха днес изложбата, посветена на 150-годишнината на Академията. На тържественото събитие в откритото пространство до НДК присъстваха зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева, зам.-министърът на културата Румен Димитров, Биляна Генова – директор на дирекция „Култура“ в Столична община, граждани и учени от различни научни звена на Академията.

Следваме заветите на нашите предци, които са основали Българското книжовно дружество, прераснало в Българска академия на науките, каза в словото си председателят. През годините БАН е изиграла съществена роля за развитието на българската държава, допълни акад. Ревалски.

Академията е допринасяла за умножаване на духовните и материални богатства на българския народ, каза главният научен секретар проф. Евдокия Пашева. Тя представи изложбата и припомни, че БАН е национален научен център със световно признание. Много от научните резултати през годините са развити в конкретни индустриални технологии, които се използват и днес. Такива примери са методът леене с противоналягане, откриването на фотоелектричното състояние, послужило за създаването на копирните машини, разработките, свързани с оловните батерии и др.

Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева поднесе приветствие от името на министър Красимир Вълчев и от свое име. Българската академия на науките е пазител на достойнствата на българската цивилизация, каза тя и припомни подкрепата, която МОН оказва на Академията чрез финансирането на национални научни програми.

Българската академия на науките е  институцията с най-богата история, създадена през 1869 г. За първи път гражданите и гостите на София, както и всички изкушени от науката, имат възможността да се запознаят с многообразието от научни области и най-новите постижения на институтите на БАН.

Искате да разберете повече за българския компютър Витоша или за първия български електронен калкулатор?

Искате да видите как изглежда робот от ново поколение и да разберете кой създава 3D релефни тактилни плочи със семантична анотация на Брайлова азбука?

Заповядайте до 14 октомври на Моста на влюбените НДК да разгледате изложбата

Изложбата показва още иновативни решения за акумулаторната индустрия, 3D образи от компютърно генерирани холограми, един от най-известните методи – леене с противоналягане, прототип на фотокаталитичен въздухопречиствател за очистване на въздух в затворени помещения, оригинална научна апаратура, основана на уникални методи на изследвания, актуални проекти и новости от всички научни направления на БАН.

Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол” – БАН организира научна конференция с международно участие „Градът на Балканите: пространства, образи, памет“. Тя се проведе в периода от 2 до 4 октомври 2019 г., като научните сесии се проведоха в сградата на Института за балканистика, ул. „Московска“ № 45.

По време на официалното откриване на събитието на 2 октомври 2019 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН с приветствия участваха чл.-кор. проф. Васил Николов, заместник-председател на БАН и координатор на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ и доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на София. Поздравителен адрес от името на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски поднесе проф. Йоана Спасова-Дикова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство“.

В програмата на конференцията са включени над 60 учени от България, Белгия, Гърция, Сърбия, Турция и Хърватия. Мултидисциплинарната конференция е посветена на историята и настоящето на града на Балканите в изпълнение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. Целта е да бъде анализирано съвременното състояние на проучванията по темата и да бъдат откроени „белите полета“ в тях.

Събитието е посветено на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

41 млади учени от девет научни направления получиха грамоти за успешно изпълнение на проекти по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти на БАН. Отличията се присъждат за постигнати резултати с особено значим научен принос. Церемонията се проведе на 2 октомври в Националния археологически музей, като част от събитията по повод 150-ата годишнина на Българската академия на науките.

Министерството на образованието и науката осигури за осъществяването на Програмата целева субсидия в размер на два милиона лева. 184 договора бяха сключени през 2017 г. с млади учени с период на изпълнение 18 месеца.

Церемонията по награждаването откри председателят на Комисията за млади учени към Общото събрание на БАН проф. Росица Николова. Младите учени имат нужда от добра основа, върху която да градят новите си идеи, а ние се нуждаем от техния критичен поглед, каза проф. Николова.  Тя допълни, че всички финансирани проекти са осъществени успешно, което е затруднило комисията да определи отличените сред тях. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски определи Програмата като стъпка в правилна посока към задържането на млади хора в науката.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев поздрави отличените с постигнатите резултати и използва възможността да се запознае с постигнатото по проектите. Загубата на млади хора е най-голямата загуба на ресурс за страната ни. Необходимо е да намерим механизъм за по-силна подкрепа на младите учени, като тази програма е само крачка към осигуряването на добри условия за тяхната работа, каза министър Вълчев.

Д-р Карекин Есмерян от Института по физика на твърдото тяло и Валентин Воскресенски от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей благодариха за възможността да финансират своите научни изследвания по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти на БАН. Д-р Есмерян разказа, че по неговия проект е закупена специализирана апаратура за изследване на репродуктивния потенциал на човека, което е в пряка връзка с инвитро процедурите. Той призова в навечерието на 150- годишнината на БАН финансирането на българската наука да нарасне значително, което ще стимулира младите хора и ще върне българската наука във времето на акад. Георги Наджаков.

С отличените проекти може да се запознаете тук.

Презентацията вижте на: https://www.youtube.com/watch?v=37S9Bo3a08k

Как протича подготовката на състезателите в националните отбори по математика, информатика и математическа лингвистика показаха учени от Института по математика и информатика на БАН. На представянето присъстваха бивши и настоящи участници в международните олимпиади, както и
техните  ръководители.  Денят на олимпийците се проведе в рамките на Седмицата на отворените врати на Института, която стартира на 1 октомври и е посветена на 150 години от създаването на Българската академия на науките.

Учените от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН (ИИКТ) също  показаха пред обществеността резултати от нови мащабни проекти като Център за върхови постижения, Национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания, Интегрирани езикови ресурси за българска мрежа от знания в националната интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски присъства на представянето и обяви, че инициативата за отваряне на институтите на БАН, започнала от началото на годината по повод 150-годишнината на Академията, дава възможност на обществеността да се запознае с научните резултати. На събитието присъстваха представители на местната власт и държавната администрация, партньорски организации на ИИКТ, учени и студенти.

Направени бяха демонстрации на лазерно сканиране, индустриална компютърна томография, виртуална реалност и приложения; управление на мобилен робот през уеб браузър/Интернет и чрез автономна навигация; прототипен диктофон за българска медицинска реч.

Церемония по валидиране на марка „150 години Българска академия на науките“ ще се проведе на 07.10.2019 г. от 11:00 в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (ул. „15 ноември“ № 1).  Събитието, което е част от програмата за честване на 150-годишнината на БАН, ще открие председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски, очаква се да присъства и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.

Изпълнителният директор на „Български пощи” Деян Дънешки ще обяви валидирането и откриването на временна пощенска станция (разположена във фоайето на БАН). Художникът на проекта Мая Стайкова ще разкаже за работата си по дизайна на марката.

След церемонията ще бъде представен пълнометражен документален филм “Храмът на познанието – 150 години БАН”. Филмът е посветен на най-старата и уважавана българска институция в новата ни история. От годините в емиграция и първите стъпки в освободената българска държава, от епохи на войни, политически сътресения и превратности до наши дни, това е вълнуващ разказ за една непрекъсната битка. Битка за опазването на българската култура, наука и дух.

Сценарист на филма е Димитър Стоянович, режисьор Лъчезар Аврамов, а оператор на филма е Калоян Божилов. Участват актьорите Цветана Манева, Йоана Буковска, Ириней Константинов, Георги Тенев, Камен Воденичаров, Драгомир Симеонов, Веселин Калановски.

Националният природонаучен музей при БАН и Научното жури за присъждане на научната степен „доктор на науките” съобщават, че на 10.10.2019 г. от 14.00  ч. в заседателната зала на Националния природонаучен музей, бул. „Цар Освободител”  № 1, София ще се проведе открито заседание за защита на дисертационен труд на тема:

Зоогеография на Arachnida

на ПЕТЪР КИРИЛОВ БЕРОН

Област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика

Професионално направление 4.3. Биологически науки

Научна специалност: Зоология

Председател на Научното жури:

проф. дбн Златозар Боев

Членове на Научното жури:

акад. проф. дбн Васил Големански – рецензент

проф. д-р Любомир Пенев

проф. д-р Павел Стоев – рецензент

проф. д-р Здравко Хубенов

доц. д-р Христо Делчев – рецензент

доц. д-р Стоян Лазаров

Материалите по защитата са публикувани на интернет страницата на Националния природонаучен музей.

Документалният филм „Храмът на познанието – 150 години БАН” беше показан в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН на 7 октомври.

Филмът е реализиран по повод 150-годишнината на най-старата и уважавана българска институция. Той представя историята на Академията – от годините в емиграция и първите стъпки във възстановената българска държава, през епохи на войни, политически сътресения и превратности до наши дни. Това е вълнуващ разказ за една непрекъсната битка, битка за опазването на българската култура, наука и дух.

Сценарист на филма е Димитър Стоянович, режисьор Лъчезар Аврамов, а оператор –  Калоян Божилов. Участват актьорите Цветана Манева, Йоана Буковска, Ириней Константинов, Георги Тенев, Камен Воденичаров, Драгомир Симеонов, Веселин Калановски.

Пощенска марка „150 години Българска академия на науките“ валидираха днес председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. Церемонията се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията. Присъстваха художникът на проекта Мая Стайкова, изпълнителният директор на „Български пощи” Деян Дънешки, представители на ръководството на Българската академия на науките, учени и гости.

През всичките години от своето създаване нашата организация е играла съществена роля в историята на България. Членовете на Българското книжовно дружество, прераснало след това в Българска академия на науките, са дейци на Възраждането и имат ключова роля за строителството на независима България, каза на церемонията председателят акад. Юлиан Ревалски. Той припомни, че учени от Академията са били успешни държавници, министър-председатели, бележити учени, участвали са и в създаването на първото висше училище. Нашите предшественици са утвърждавали българската наука по света, а след Втората световна война са взели участие в създаването на ключови за страната индустрии, каза още акад. Ревалски.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков поздрави учените от Българската академия на науките по повод 150-годишнината. Пощенската марка е не само универсален символ, който свързва хората, но тя е произведение на изкуството и обект на колекционерска страст, каза министър Желязков. Той благодари на учените от БАН за успешната съвместна работа по редица проекти.

Акад. Петя Василева с почетен плакет за цялостен принос в офталмологията от Медицински университет-Варна

В Световния ден на зрението едни от най-известните български офталмолози участваха в БАН в конференцията „Превенция и лечение на застрашаващи зрението заболявания“. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри форума, който е посветен на 150-годишнината на Българска академия на науките и подчерта водещата роля на Академията като национален научен и експертен център.

Медицинският университет Варна (МУ) удостои акад. Петя Василева с почетен плакет за цялостния й принос за българската офталмология. Отличието връчи проф. д-р Христина Групчева, зам.-декан на МУ Варна. Тази инициатива е посветена на опазване на зрението. Зрението е най-свидният дан от природата, с тези думи акад. Петя Василева се обърна към присъстващите и припомни, че с изключителните възможности на съвременната офталмология 80% от слепотата може да бъде излекувана.

При откриването на конференцията бяха прочетени поздравителни адреси от президента Румен Радев и министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Доц. Михаил Околийски от Световната здравна организация и Георги Колев, който е зам.-председател на Комисията по здравеопазване към НС поздравиха участниците и гостите.

Водещи офталмолози говориха за нарастващата роля на превантивната медицина, напредването на науката и развитието на технологиите в тази област, както и новите направления на лечение. Опазване на детското зрение, глаукома, катаракта, диабет и око,  дегенерация на макулата, сухо око и кератопластика бяха основните теми. Презентации направиха  доц. д-р Александър Оскар – началник на Очна клиника в УМБАЛ “Александровска”, доц. д-р Марин Атанасов – Катедра по очни болести МУ Пловдив, д-р Йорданка Кирилова – специалист-офталмолог, СОБАЛ “Акад. К. Пашев”, д-р Илиян Шандурков – Очна болница “Вижън”, проф. д-р Христина Групчева –  Катедра по очни болести МУ Варна, д-р Ирина Кунева – специалист-офталмолог, Очна болница “Зора”.

Организиратор на събитието е Отделението по медицински науки на БАН към Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК), Международна очна фондация “Зрение за всички”, Пациентска организация “Глаукома” и Специализирана очна болница за активно лечение “Акад. К. Пашев”. Председател на Организационния комитет е акад. Петя Василева.

По повод 150-годишнината на Българската академия на науките, на 8 и 9 октомври, Геологическият институт на БАН отвори вратите си за посетители.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски се запозна подробно с дейността и проектите, по които работи института и обсъди проблемите, пред които са поставени учените. Нашият институт е единственият научен център в България, извършващ мониторинг и експертна дейност при прояви на опасни геоложки явления на територията на страната, подчерта директорът проф. д-р Радослав Наков по време на представянето.

Учените показаха библиотеката на института, лабораториите по лазерна аблация и геоколекции, както и музейната колекция от фoсили, минерали и скали от територията на България. Ръководителят на лабораторията по Геоколекции доц. д-р Любомир Методиев разказа за произхода на експонатите, както и кои са най-ценните образци.

Програмата включваше още публични академични лекции в областта на геотехниката на околната среда и геотектониката и регионалната геология. Младите учени представиха проектите си по Програмата за подпомагане на млади учени и докторанти в БАН. Част от изследванията им са насочени към глобалните климатични промени в края на мезозойската ера, оценка на въздействието на изтичащи от уранови мини и стари нефтени сондажи води в околната среда, рискови геоложки процеси в Искърския прелом и други.

В продължение на 70 години Геологическият институт „Страшимир Димитров” (ГИ-БАН) извършва научни и научно-приложни изследвания с цел изучаване на геологията на територията на България.  С дейността си учените от института подпомагат устойчивото развитие на съвременното общество и безконфликтното ограничаване на последствията от природните рискове. През последните години ГИ – БАН се оформи като най-голямата национална геоложка научноизследователска и научно-експертна организация, в която се съчетават класическите направления на геологията с днешните приоритети в областта на науките за Земята.

Непознати аспекти от историята на Българската академия на науките разкриват три научно-популярни книги, подготвени по повод 150-годишнината на Академията. Авторите са учени от Института за исторически изследвания и Института за изследване на изкуствата. Използван е богатият архив на БАН.

По случай юбилея на Българската академия на науките решихме да обърнем поглед към направеното от нашите предшественици и да му отдадем заслужено внимание, каза зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов, който е редактор на изданията.

Димитрина Попова, Росица Стоянова и Николай Поппетров представиха книгите в зала „Иван Е. Гешов“ пред журналисти и учени.

„Сградата на БАН – символ на знание и духовност“ (Веселина Пеневска, Димитрина Попова и Стела Ташева ) разкрива неподозирани   тайни за петте етапа на строежа на сградата на Академията от началото на строителството през 1890 г. За първи път се публикуват архитектурни чертежи на повече от сто години, които са правени с невероятна прецизност и талант, на ръка с туш и перо, разказа Димитрина Попова.

Книгата „Дарителство и благодетели на БАН 1869 – 2019 г. В темелите на българската наука“ (Илияна Марчева, Росица Стоянова и Цветана Величкова) популяризира някои от жестовете на благодетелите на Академията, правени през годините. Изданието разказва за парични дарения, дарения на недвижими имоти и книги, спомогнали за развитието и утвърждаването на БАН като водещ научен и духовен център. Библиотеките на българската академия на науките и нейните институти са сред най-големите хранилища на знание в страната, каза Росица Стоянова.

„Кратка история на Българска академия на науките“ (Илия Тодев, Йорданка Гешева, Евгений Кандиларов, Илияна Марчева, Николай Поппетров и Димитър Христов) разказва на достъпен език историята на най-голямата научна институция в страната от създаването й до наши дни и мястото, което тя заема в съвременното общество.

Трите нови книги са отпечатани в издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Разпространяват се безплатно, предстои да бъдат доставени в библиотеки, висши училища и институции. Обмисляме идеи за продължаване на поредицата, каза заместник-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов.

Томичовият псалтир – един от най-ценните и богато илюстрирани ръкописи на Средновековна България от ХIV в. гостува на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН). Откриването на изложбата се състоя на 10 октомври и е посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

Ръкописът е част от колекцията на Държавния исторически музей – Москва и идва у нас след продължила дълго реставрация. Псалтирът е  молитвена книга, която се състои от 305 страници и е илюстриран с 109 миниатюри.

Изложбата „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност“ представя за първи път в България този толкова важен в културно-историческо отношение български ръкопис. Ценният псалтир от „Втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей – Москва. С богатите си илюстрации, ръкописът, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, е един от най-важните книжовни паметници останали ни от времето на Второто българско царство и по-конкретно на цар Иван Александър (1331–1371 г.).

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски посочи, че преди 150 години, когато в Браила се създава Българското книжовно дружество (БКД) неговите основатели и техните съмишленици са си поставили цели, които на пръв поглед са изглеждали непосилни. Направеното от тях е голям скок в интелектуалното и духовно развитие, заяви акад. Ревалски. В първия Устав е записано, че Дружеството ще работи за духовното обогатяване на народа и ще показва пътя за неговото материално израстване – оттогава в БАН и духовността и научните изследвания винаги са били приоритет и днешната изложба е един прекрасен пример, каза акад. Ревалски.

На откриването говориха директорът на НАИМ доц. Христо Попов, зам.-министърът на културата Амелия Гешева, зам.-кметът Тодор Чобанов и зам.-директорът на Държавния исторически музей – Москва проф. Андрей Яновски.

Изложбата е организирана от НАИМ при БАН и Държавния исторически музей – Москва. Тя е осъществена с подкрепата на БАН, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Министерство на културата на Република България, Столична община и Булгартрансгаз ЕАД.

Томичовият псалтир – този изключителен книжовен паметник може да бъде видян в НАИМ  до 8 декември 2019 г.

Демонстрационен павилион с фасада от стъклопакети с циркулиращ воден поток беше официално открит в Научен комплекс 2 – БАН. Той е разработен в рамките на проекта InDeWaG (“Industrial Development of Water Flow Glazing Systems”) с партньори от Германия, Испания и България. Финансирането е по програма „Хоризонт 2020“, направление „Енергийна ефективност“.

Сградата има фасади и вътрешни преградни стени от стъклопакети с циркулиращ воден поток. Задълбоченият мониторинг на павилиона ще предостави ценна информация за експлоатацията и живота на модулите, за спестените количества енергия и възможността за пазарна реализация на технологията.

Уникалният продукт на проекта InDeWaG предоставя решение  за максимално оползотворяване на дневната светлина и постигане на оптимален вътрешен комфорт. Иновацията има за цел да допринесе за изграждането на офис сградите на бъдещето, които ще трябва да отговарят на стандарта за сгради с почти нулево енергийно потребление.

По време на откриването председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подчерта, че проектът е пример за това как научните изследвания водят до технологични иновации. Сградата е единствената по рода си в Европа, церемонията по откриването й е посветена на 150-годишния юбилей на БАН.

Проектът е добър пример за прякото въздействие на науката в живота ни и за трансфера на знания и иновации към бизнеса, каза зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. Тя съобщи, че усвоените до момента от България средства по програма „Хоризонт 2020“ са сто милиона евро, като очакванията са до края на следващия програмен период да достигнат 1 милиард евро.

Сградата беше открита от доц. Миглена Димитрова, директор на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) – БАН, акад. Юлиан Ревалски и зам.-министър Ангелиева, проф. д-р Дитер Брюгеман, координатор на проекта от Университета Байройт, Германия, проф. Белен Мореро от Университета в Мадрид, арх. Димитър Паскалев от „Архитектоника студио“ и партньори в проекта.

Реализираният стъклопакет с размери 3м. x 1.3 м. се разполага вертикално. Той е приложим изключително за фасади на офис сгради. Модулът се състои от алуминиева рамка, в която е вграден стъклопакет с две камери (камера с вода и камера с газ). Идеята на разработката е водата да улавя слънчевата енергия и получената топлина от нея да бъде използвана за нуждите на сградата. Системата може да се използва за отопление, охлаждане и осигуряване на битова гореща вода. Това става възможно, тъй като стъклопакетите са свързани с термопомпа, която регулира температурата на водата в тях. Тази технология успешно замества уреди като климатици, радиатори, конвектори и др.

Павилионът е планиран да бъде сграда с почти нулево потребление на енергия. Нещо повече, той се очаква да произвежда повече енергия, отколкото е необходима за неговите нужди. Фотоволтаична система, монтирана на покрива е проектирана да покрие разходите за електроенергия на павилиона.

Повече информация може да намерите на сайта на InDeWaG.

Българската академия на науките е пионер в прилагането на новите технологии в образованието. Това каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски на откриването на Националния форум на тема „Дигиталната трансформация на образованието – педагогически и социално-психологически аспекти“ се проведе в БАН.

Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева съобщи, че иновативните училища в страната са общо 395. Очаква се да бъде подписан нов проект за дигитализация на средното образование на стойност 50 млн. лв.

Вярвам, че в България цифоривизацията в сферата на образованието ще продължи да се развива с изпреварващи темпове се казва във видеоприветствието на българският еврокомисар Мария Габриел. И допълни, че можем да имаме цифрова икономика, ако тя не е предхождана от цифрова трансформация на образованието.

Форумът събра учени, ректори на университети, преподаватели и студенти в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.

Съорганизатори на форума са Българската  академия на науките, Дигиталната  национална  коалиция, Академична  общност по компютинг,  Националният  център за  дистанционно  обучение и Националното  представителство на  студентските  съвети в  България.

Научният архив на БАН организира в Националната библиотека изложба на тема “Черногорското печатане на кирилица”. Изложбата на Черногорските кирилски печатни книги е посветена на 525 години от отпечатването на първата печатна книга – Октоих – първогласник и 500 години от отпечатването на Псалтир с последования и Служебник.

Гостуващата изложба е структурирана в 24 пана с два акцента. Първият представя знакови издания на кирилица от държавната печатница на Георги Църноевич. Тук са изложени заглавните страници на „Октоих” (1494), „Псалтир с последование” (1495), „Миней” (1496).

В другата част на таблата са експонирани издания от втория класически период на черногорската книжовна традиция. Това са книги на кирилица от печатницата на Божидар Вукович Подгоричанин, която е работила във Венеция. Тук могат да се видят орнаментирани страници от „Служебник” (1519), „Миней” и „Молитвеник”.

Посетителите могат да се запознаят също така с изображения на паметници и бюстове на владетеля Църноевич, печатаря монах Макарий и Божидар Вукович. Двата периода на черногорската книжовна традиция са маркирани и с характерни за епохата символи. Първият е държавният герб на владетеля – двуглав орел. Печатът на Вукович е симбиоза между княжеския герб и лъва в герба на войводата, скрепени с Христовия благослов.

Изложбата „Черногорско печатане на кирилица” е от значение за всички балкански народи, които след завладяването на полуострова от османците съхраняват богатството на богослужебната литература, разпространявайки християнското слово по всички земи, в които се пише на кирилица.