В продължение на една година ученици над 5-ти клас ще имат възможността да се обучават директно в научните звена на Българската академия на науките по 17 научноизследователски проекта. През тази година 10 000 деца по програмата „Образование с наука“ ще влязат в музеите и институтите на Академията.

Програмата „Образование с наука“ на Българската академия на науките и Министерство на образованието и науката беше представена в Националния етнографски музей на 11 октомври. Тя включва четирите музея на БАН – Национален археологически музей, Национален природонаучен музей, Национален етнографски музей и Национален антропологичен музей, както и институти на Академията.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подчерта, че БАН има дългогодишни традиции за работа с младите хора. Академията е реализирала проект за въвеждане на новите методи на преподаване в училище, които дадоха много добри резултати.

В Българската академия на науките има учени, които са и вдъхновители в много отношения, каза на откриването министър Красимир Вълчев. И допълни, че тази програма трябва да вдъхнови повече ученици да се занимават с наука и да имат по-задълбочени познания особено там, където има най-голям дефицит на специалисти.

Програмата „Образование с наука“ си поставя за цел да подобри информираността и достъпа на учениците, учителите и училищните служители до институтите и музеите на БАН. С помощта на българските изследователи, работещи в Академията за популяризирането на науката в подкрепа на модернизирането и въвеждането на иновативни практики и методи в обучението.

Отличия на Националната академия на науките на Украйна получиха по повод 150-годишнина на Българската академия на науките председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и акад. Иван Юхновски (председател 1996 – 2008 г). Наградите се присъждат за многогодишното успешно сътрудничество между научните организации на България и Украйна. Заместник-председателят на Националната академия на науките на Украйна акад. Серхий Пирожков подари на БАН цифрово копие на ръкопис на Патриарх Евтимий от края на 14 век  „Житие Илариона Могленского“. Оригиналът се пази в библиотеката на Националната академия на науките в Киев.

Медали за успешно научно сътрудничество по повод юбилея връчи ректорът на Харковския университет акад. Вал Бакиров. Отличията получиха акад. Юлиан Ревалски, акад. Иван Юхновски и акад. Ячко Иванов. Акад. Бакиров подари на БАН картина на украински художник, изобразяваща един от основателите на БАН проф. Марин Дринов като млад преподавател в Харковския университет.

Почетен знак на председателя на БАН беше връчен на ректора на Харковския университет проф. Бекиров. Наградата се присъжда за заслуги за опазване делото на проф. Марин Дринов.

Българската академия на науките отбелязва днес, 12 октомври, 150 години от основаването си. Председатели на академии и международни научни организации от цял свят посрещна Българската академия на науките по случай нейната 150-годишнина. Международната среща е част от честванията на юбилея на най-голямата научна институция в България.

Много от институтите на БАН са създадени, за да подпомогнат развитието на страната ни, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Учените от Академията са направили първите стъпки, за да допринесат за развитието на индустрията в сектори като електроника, ядрена енергетика, химическа индустрия, биотехнологии, информационни и комуникационни технологии. И допълни, че Академията е горда да бъде сред тези, които са допринесли за развитието на модерна България.

БАН е сред академиите основатели на Федерацията на всички европейски академии (ALLEA) преди 25 години и участва в много от нашите дейности, подчерта в изказването си проф. Греъм Кей, заместник-председател на ALLEA. Той поздрави учените за тези 150 години  успешни академични изследвания и 150 години отдаденост на света на науката.

Присъствието днес на толкова много гости от всички части на Европа и света, от различни области на науката е символ на една общност и солидарност, от която Българската академия на науките е част, каза председателят на Научния консултативен съвет на европейските академии (EASAC) проф. Тиери Курвоазие. Той посочи, че да бъдеш активен в света на науката, означава също отговорност и да споделяш познанието, до което си достигнал.

Председателят на Международния европейски съвет (IEC) проф. Дея Реди определи Българската академия на науките като първи интелектуален център в България, който осъществява изследвания на високо ниво, научно образование и продължава да бъде желан партньор на световно ниво.

В програмата е предвидена възможността международните учени да обсъдят теми в областите, в които работят, с българските си колеги. Празникът ще продължи с тържествен концерт-спектакъл „150 години Българска академия на науките” в Националния дворец на културата.

С тържествен концерт-спектакъл в НДК, кулминация на честванията, Българската академия на науките отбеляза 150 години от основаването си.

На тържественото честване присъстваха президентът Румен Радев, заместник министър-председателят Мариана Николова, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, министърът на културата Боил Банов, зам.-председателят на Народното събрание Кристиян Вигенин, председателите на комисиите по образование и наука Милена Дамянова и околна среда и води Ивелина Василева, други представители на Министерски съвет, Народното събрание, съдебната система, местната власт, на религиозните общности, чуждестранни гости, представители на научната общност и радетели на БАН.

Създаването преди 150 години на  Българското книжовно дружество днес – Българска академия на науките –  е важен цивилизационен акт в нашата история, с който българската духовност и наука стават равноправна част от културните процеси в Европа и отговарят на обществените изисквания на Новото време.  С тези думи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски се обърна към всички учени и гости на празника. Говорейки за историята на БАН акад. Ревалски изтъкна, че Българското книжовно дружество става първата институция с политико-представителни функции за българското общество, преди още да има свободна българска държава.

Учените от Българската академия на науките правят открития, които без преувеличение, могат да бъдат определени като революционни, защото са признати като постижения, тласнали развитието не само на българската, а и на световната наука и технологии, отбеляза в изказването си акад. Ревалски. Той говори и за изключително важните за държавата и ежедневно полезни за обществото експертни дейности на БАН. За нас е изключително важно да поддържаме през годините статут на Академията като авторитетен и независим научен, духовен и експертен център, добави акад. Ревалски.

В приветственото си слово председателят на БАН постави акцент върху това, че Академията продължава да е най-големият и най-ефективен научен център в България и припомни, че осигурява повече от половината научна продукция на страната, видима в световните бази от данни. Академията е напълно интегрирана в европейското и световното научно пространство, заяви акад. Ревалски.

В заключение той отбеляза, че в празничния ден това дава основание на учените в БАН да изпитват заслужена гордост за изпълнената мисия, завещана от учредителите на Книжовното дружество. Благодарение на вас, уважаеми колеги, които сте обрекли личната и творческата си съдба на Българската академия на науките – тя ще пребъде, заяви акад. Ревалски.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев поздрави учените от името на правителството. Историята на Академията е историята на третата българска държава, каза той и допълни, че приносът на БАН е във всички сфери на обществения и духовен живот. Поклон пред всички български учени, каза министърът на образованието инауката. Ние трябва да работим заедно, свързани в партньорство. Ако работим заедно, България ще върви напред, подчерта той.

В период сме на мащабни трансформации и разчитаме на учените – за климатичните предизвикателства, за лечение на опасни болести, както и да съхраним националната ни идентичност в глобализиращия се свят, посочи той. Разчитаме като държава и общество на БАН, трябва да работим заедно и да намерим по-добрите инструменти да взаимодействаме, каза още министър Вълчев.

По случай 150-годишнината на БАН президентът Румен Радев поздрави учените и връчи почетния знак на държавния глава на председателя на Академията акад. Юлиан Ревалски.  Отличието е за цялостния принос на институцията за развитието на науката и активната ѝ дейност, за развитие на всички области на живота, както и за изключителната ѝ роля за запазването на материалното и нематериално културно историческо наследство на България.

Президентът Румен Радев говори в приветственото си слово за моралната сила и далновидност на българската интелигенция при създаването на Българското книжовно дружество. Преди още да има българска държава, те са положили науката в основата на пътя на свобода и прогрес. Това е здравият генетичен код на БАН, заяви президентът.

Днес БАН се гордее със своите научни институти и своите учени, които са нашият национален капитал, призван да отваря вратите на България към света. Българската наука днес работи активно, в сътрудничество с партньорски центрове, използва оптимално европейската концепция за отворена наука, каза президентът Радев. Той допълни, че съвременната наука става все по-ресурсоемка и младите български учени избират нерядко чужди институти, научни центрове и лаборатории, където да реализират своя потенциал. Наш неотменим национален ангажимент остава приоритетното развитие на нашите институти, университети, академии и научни звена, заяви президентът Румен Радев.

Научният архив на БАН подписа  договор с черногорското издателство “Матица Черногорска” за издаването на “Цетински псалтир с последование от ХV век”. Това е възможност втората печатна книга на кирилица, публикувана за пръв път на 22 септември 1495 г., да получи разпространение сред широка публика в Р България и Р Черна гора.

Името на Псалтира произхожда от мястото, на което е публикуван, а именно Цетинския манастир. Печатницата в манастира е основана от Георги Църноевич, а нейн управител е йеромонах Макарий. Псалтирът съдържа една от книгите на Стария завет от Свещеното Писание. В него се открива и гербът, символизиращ печатницата на Църноевич – двуглав орел.

Церемонията се проведе в зала “Иван Евстр. Гешов” в Централната сграда на БАН. Подписи под документа поставиха дикреторът на Научния архив – проф. дин Лизбет Любенова и президентът на “Матица Черногорска” – акад. Драган Радулович.

На събитието присъстваха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, зам.-председателят чл.-кор. Васил Николов, министърът на културата на Р Черна гора Александър Богданович, посланикът на Черна гора в България – Снежана Радович и българският посланик в Черна гора Меглена Плугчиева.

Фондация Карол Знание обявява конкурс за годишната докторантска стипендия в размер на 8000 лв.

Отличието се дава на изявен редовен докторант в една от следните области:

• Природни науки
• Инженерни науки
• Разработване на нови технологии и материали
• Изкуствен интелект

Краен срок за кандидатстване – 22 ноември 2019 г.

Докторантската стипендия е персонална и се връчва от 2012 година от името на финансова група Карол. След учредяването на фондация Карол Знание стипендията се предоставя от името на фондацията.

Още подробности и условия за кандидатстване вижте тук.

Знакови личности, свързани с историята на Българската академия на науките, представя изложба с 26 пана на Централната библиотека на БАН (ЦБ – БАН) в галерия на открито „Кристал“. Експозицията „Основатели и учени на Българската академия на науките“ откриха директорът на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова и зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов.

Изложбата показва най-изявените учени, откриватели и изследователи на Академията, каза директорът на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова. Четири пана са посветени на основателите на Българското книжовно дружество Марин Дринов, Васил Д. Стоянов, Васил Друмев и Иван Евстратиев Гешов, както и на следващите няколко председатели на БАН.

Ръководството на БАН продължава мисията на своите предшественици за популяризиране на делото на видните личности, създали Академията и поставили основите на високата наука в България, каза зам.-председателят чл.-кор. Васил Николов.

Експозицията „Основатели и учени на Българската академия на науките“ е по повод 150-годишнината на Академията и може да бъде разгледана до 21 октомври в галерия на открито в градина „Кристал“.

Доц. д-р Анелия Касабова от ИЕФЕМ – БАН е част от международния екип, подготвил проекта „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо (Leviathan)

Доц. д-р Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН е част от интердисциплинарния и международен изследователски екип, чийто проект „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо (Leviathan) е сред 37-те предложения, одобрени за финансиране от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) за 2019 г. Проектът е в категория „Синергия“ за малки екипи от висококвалифицирани изследователи. Български учен за първи път печели признание в тази категория.

„На фона на съвременните несигурности и разделения проектът цели чрез исторически разказ за комплексните развития в областта на медицината и здравеопазването да допринесе за укрепване на обща европейска идентичност, да засили диалога за общата история на Европа“, отбелязва доц. Касабова. „Интердисциплинарният подход, съчетаването на икономически, политически, правни перспективи и анализирането на всекидневни практики в областта на здравеопазването ще дадат възможост да се проследят развитията в разбиранията за „общото благо“ (Common Good) както в капиталистическите държави, така и в страните с държавен социализъм.

Конкретните въпроси са много и разнообразни: репродуктивни политики; институционални грижи за хора в неравностойно положение; възгледи, политики и практики по отношение на старостта/остаряването; медицински експерименти и развитие на фармацевтичната индустрия. Като отчитаме националните особености и без да пренебрегваме важните политически, икономически, идеологически различия и нерядко различните цели зад политиките в областта на медицината и здравеопазването, ще търсим взаимопроникванията, взаимовлиянията, взаимозависимостите между Източна и Западна Европа. Медицинските изследвания, овладяването на (епидемични) болести, развитието на медицински технологии са съществена част на социалистическия проект на „алтернативна модерност“, които се разгръщат в диалог със западната либерална модерност“, обяснява Касабова.

Водещите изследователи, участвали в подготовката и защитата на проектното предложение са:

Анелия Касабова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН София; Фолкeр Хес, Институт за история на медицината и за медицинска етика, Шарите Берлин (Volker Hess, Institut für Geschichte der Medizin und Ethik in der Medizin-Charite Universitatsmedizin Berlin), Юдит Шандор, Централноевропейски университет, Будапеща (Judit Sandor, Central European University, Hungary), и Улф Шмит, Университет Кент (Ulf Schmidt, University of Kent). За изпълнението на проекта те ще сформират разширени екипи, включващи историци, юристи, социолози и етнолози/антрополози в общо изследване на преплетената история на Европа след Втората световна война.

Финансирането на проекта е приблизително 9.9 милиона евро, които ще се усвоят за период на изпълнение от 6 години (2020 – 2026 г.). Българската страна ще получи около 2.2 милиона евро.

Европейският съвет за научни изследвания (ERC) предоставя финансиране в четири категории, като „Синергия“ е единствената, която изисква от една страна задължително участие в екип, а от друга – висока квалификация и доказан научен принос, минимум 10 години, за всеки един от членовете му.

Изложбата „Технологии и материали в полза на обществото“ пред фоайето на зала „Проф. Марин Дринов“, посветена на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките, показва научните постижения на направленията в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ), допринесли за създаването и развитието на микроелектрониката, акустоелектрониката и на нанотехнологиите в България.

Експозицията от 18 табла, на които са представени както експонати от миналото, така и резултати от проведените изследвания през последните години беше открита от директора на ИФТТ проф. Хассан Шамати.

Проф. Стефан Андреев разказа за конструирането на първите оригинални български полеви (MOС) транзистори под ръководството на чл.-кор. проф. Йордан Касабов чрез използването на планарна технология, с което през 1966 г. се поставя началото на микроелектрониката в България. На базата на тези силициеви полеви транзистори са създадени първите МОС интегрални схеми в страна от Източна Европа, използвани по-късно за разработването на електронния калкулатор Елка 42, получил златен медал на световното изложение в Осака през 1970 г.

Под ръководството на чл.–кор. Лозан Спасов в ИФТТ се развива направлението „Акустоелектроника“. Той разказа за годините, когато ръководеният от него колектив е натоварен с нелеката задача, използвайки българска суровина, да разработи технология за израстване на пиезоелектричен кварц с високи акустически характеристики, необходим за производството на кварцови резонатори и филтри – основни елементи в радиостанциите, битовата и компютърна електроника. Днес чл.-кор. Спасов е доволен от постиженията на учените в направление „Акустоелектроника“, които могат да бъдат видени на представените постери.

Академик Никола Съботинов е свидетел на развитието на Института по физика на твърдото тяло от неговото създаване през 1972 г. От 1970 г. академик Съботинов поставя началото на научните изследвания в областта на лазерите с метални пари в България и знае колко усилия и средства са необходими за провеждането на един експеримент. Оценява високо работата на ръководството на ИФТТ за поддържане на експерименталните изследвания на съвременно научно ниво.

Цялостната визия на изложбата Технологии и материали в полза на обществото беше представена от проф. Албена Паскалева, зам.-директор на ИФТТ и ръководител на направление „Функционални материали и наноструктури“.

Показаните на таблата експонати, техниките и методики за получаване, охарактеризиране и структуриране на материали, чиито уникални свойства ги правят подходящи за направа на електронни памети, дозиметри на гама и рентгенови лъчи, детектори на ултравиолетово лъчение, различни химични агенти и др. ще бъдат представени на 16 октомври 2019 г. от 10 до 17 часа, когато Института по физика на твърдото тяло отваря лабораториите си за посещения, с което отбелязва своята 48-годишнина.

Изложбата „Технологии и материали в полза на обществото“ пред зала „Проф. Марин Дринов“ може да бъде разгледана  до 18 октомври 2019 г., след което ще бъде преместена в сградата на Института по физика на твърдото тяло на бул. „Цариградско шосе“ 72.

БАН-Администрация обявява свободно работно място за младши експерт в отдел ”Международна дейност, оперативни програми и проекти”

Изисквания: висше образование (филология, международни отношения, публична администрация и др.), опит в областта на международната дейност, минимум едногодишен стаж.

Отлично владеене на английски, ползването на руски език ще бъде предимство, компютърна грамотност, комуникативност, добра обща култура, умение за работа в екип.

Подборът на кандидатите ще се извърши на два етапа:

1. По документи (автобиография с актуална снимка и мотивационно писмо);
2. Писмен тест (проверка на нивото на английски) и събеседване;

Допуснатите до втори етап ще бъдат уведомени писмено на посочен от тях e-mail или телефон.

Срок за подаване на кандидатурите:  понеделник, 4 ноември 2019 г.

Документите се подават в БАН-Администрация, ул. 15-ти ноември” № 1, деловодството както и e-mail: veneta@cu.bas.bg

Договаряне без предварително обявление по чл. 79, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗОП с предмет: „Осигуряване от страна на Електроразпределителното предприятие на достъп до и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за нуждите на обекти на БАН в гр. София и гр. Берковица (област Монтана)“.

Преписка идентиф. номер ОП-7 / 2019 г.
Дата на създаване: 17.10.2019 г.

Решение номер ОП-7 от 16.10.2019 г. за откриване на процедурата. Публикувано на 17.10.2019 г. в 11:00 часа.

По инициатива на Българската академия на науките отбелязването на 150-годишнината на Академията е включена в програмата на ЮНЕСКО за 2019 година. По този повод фотоизложба на БАН в сградата на ЮНЕСКО в Париж представя пред международната общност дейността на Академията.

Откриването на изложбата се проведе на 16 октомври в присъствието на посланици, българи, които живеят и работят във Франция и представители на научната общност. Домакини на събитието бяха посланикът на България във Франция и постоянен представител на България към ЮНЕСКО Н. Пр. Ангел Чолаков и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Официалната делегация на БАН за събитието включва също председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева.

Председателят на БАН представи дейността на Академията и нейната роля през всичките исторически периоди. Той говори за постиженията на българските учени в 150-годишната история на БАН и актуални проекти във нейните научни направления. При откриването на изложбата Н. Пр. Ангел Чолаков посочи, че БАН е най-големият научен център в България и работата на учените в нея е повод за гордост на страната ни.

Приветствен адрес от името на генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Одри Азуле прочете директорът на отдела по научна политика и изграждане на капацитет в сектора на природните науки в централата на ЮНЕСКО  г-жа Пеги Оти-Боатенг.

Отношенията на ЮНЕСКО с БАН имат дълга история, се посочва в приветствието. Много български учени са допринесли значително за дейностите на международната програма за фундаментални науки, междуправителствената програма “Информация за всички”, програмата “Човек и биосфера”, “Паметта на света” и международната програма за биоетика. Нашето сътрудничество е основано на общи усилия да задълбочим международния обмен в областта на науката, се отбелязва още. ЮНЕСКО обявява 2021 година за година на фундаменталните науки.

В приветствения адрес се подчертава важността на автономията както на изследователите, които имат свободата да следват своето интелектуално любопитство, така и автономията на институционално ниво.  Г-жа Пеги Оти-Боатенг посочи, че има няколко начина, с които академиите могат да защитят науката и технологиите в своите държави. Това са насърчаването на върховите научни постижения, стимулирането на общественото разбиране на науката и публикуването на доклади по теми от обществен интерес, което БАН прави от години, заяви тя.

Н.Пр. Ангел Чолаков прие на отделна среща в посолството на България в Париж официалната делегация на БАН. На срещата бяха обсъдени  бъдещи съвместни инициативи между посолството и БАН в областта на науката, иновациите и образованието.  Особено внимание бе обърнато и на работата с българската научна диаспора във Франция и Европа.

До 24 октомври посетителите на изложбата в Париж ще могат да разгледат 25 платна, които разказват за историята и научните постижения на БАН.

Изложба “150 години Българска академия на науките” в ЮНЕСКО

България е една от първите страни в света, изпълнили условието на Конвенция 2003 на ЮНЕСКО за създаването на Национален регистър на нематериалното културно наследство. Това изтъкна като основен принос на учените от Академията чл.-кор. Мила Сантова по време на международната научна конференция „Актуални проблеми в изучаването на нематериалното културно наследство и прилагането на Конвенция 2003. Приносът на учените от БАН“. Двудневната конференция започна на 17 октомври в Българската академия на науките и е посветена на 150-годишнината на Академията. Организира се от Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, съвместно с Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

Нашата страна е сред първите 52 държави, които през 2006 година ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, позната като Конвенция 2003. За нейното прилагане и утвърждаване у нас безспорен принос имат учените от Българската академия на науките. Тяхната експертна дейност се реализира в активното участие в международния диалог по темата, както и в изграждането и системното попълване на архив на автентични фолклорни база данни, наречен Български национален регистър на нематериалното културно наследство. Неговото системно попълване е една от основните културни политики на България в тази област, подчерта още чл.-кор. Сантова.

Над 40 експерта участват в този интердисциплинарен форум.  Всичко това дава основание да очакваме от настоящата международна конференция интересни доклади и дебати, които ще бъдат поредно доказателство за жизнеността на академичната наука и нейните партньори в чужбина за живия дух към знание, заложен от дедите ни преди 150 години при създаването на Българската академия на науките. Това се посочва в приветствието от името на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, прочетено от проф. Йоана Спасова-Дикова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Културното наследство е много повече от памет за миналото ни, то е ключът към нашето бъдеще, се казва в поздравлението на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. Все по-често човечеството осъзнава приноса на културата и културното наследство в изграждането на националната идентичност и на ценностната система като основа на творчеството, с което се гради прогресът му за векове напред.

В рамките на конференцията беше организирана още фотоизложба „Образи на елементи, вписани в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на България“, кулинарна изложба „Локална кухня“ и концерт на носители на знания и умения, свързани с вписани елементи в Националната представителна листа.

На 19 октомври, събота, ще се проведе и Ден на отворените врати в Националния етнографски музей, където посетителите ще имат възможността да се запознаят с музейната сбирка и образователния център.

Трима редовни членове на БАН отличи с държавни награди президентът Румен Радев на церемония в Гербовата зала на президентството. Това са акад.  Владимир Овчаров, акад. Чавдар Руменин и акад. Ангел Гълъбов.

Акад. Владимир Овчаров беше награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за принос в развитието на медицинската наука и образование в България. С орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен държавният глава удостои за заслугите му в областта на науката акад. Чавдар Руменин.  Вирусологът акад. Ангел Гълъбов също беше отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за принос в сферата на образованието и науката.

Знак за виталността на нашата нация са успехите на световно ниво, които са постигнали видните българи, наградени днес с държавни отличия, посочи президентът Радев на церемонията, на която той удостои с ордени изтъкнати дейци в областта на науката, образованието, спорта, медицината и белетристиката. С орден „Стара планина“ първа степен бяха отличени писателят Владимир Зарев – за заслуги в областта на културата и изкуството  и легендарният баскетболист Атанас Голомеев – за приноса му в областта на спорта. Христо Мирянов беше удостоен с медал „За заслуга“ посмъртно. Отличието на известния треньор по борба е за принос в областта на спорта.

На церемонията президентът Румен Радев изтъкна, че гражданската и професионална енергия на отличените вдъхват национално самочувствие и дух в обществото ни. „Въпреки различните направления, в които работите, между вас има здрава и дълбока връзка – тя се изразява във вашето отговорно отношение към бъдещето на следващите поколения българи“, обърна се държавният глава към носителите на висшите отличия.

Снимка: www.president.bg

Над 1500 души посетиха Ботаническата градина на БАН по време на традиционните „Есенни срещи с растенията“. На 12 и 13 октомври, в рамките на честванията на 150-годишнината на Българската академия на науките, входът в Градината беше свободен и гостите можаха да се запознаят с разнообразието и красотата на отглежданите там растения.

Учените представиха колекциите, организирани бяха беседи за популярни групи растения (орхидеи, сукулентни растения, бегонии, бромелии), както и демонстрации за засаждане на дървета и храсти.

„Срещите“ продължиха до 19 октомври, но експозицията ще остане до 2 ноември, в рамките на обичайното приемно време на градината.

Генералният директор на ЮНЕСКО Одре Азуле посети  на 21 октомври фотоизложбата на Българската академия на науките, която е подредена в сградата на ЮНЕСКО в Париж и представя пред международната общност дейността на Академията. Г-жа Азуле бе впечатлена от широката мрежа от институти на БАН, развиващи дългогодишна и активна дейност в различни области на човешкия живот, както и от постиженията на Академията и приноса й в международния обмен на научно-технически опит.

На 16 октомври в централата на ЮНЕСКО под патронажа на Н.Пр. Ангел Чолаков, посланик и постоянен представител на Р България към ЮНЕСКО и акад. Юлиaн Ревалски, председател на Българската академия на науките, тържествено бе открита фотоизложбата, посветена на 150- годишнината от създаването на БАН.

Събитието събра представители на научните среди в Париж, посланици, постоянни представители към ЮНЕСКО и сънародници от българската общност в Париж. По инициатива на Българската академия на науките отбелязването на 150-годишнината на Академията е включена в програмата на ЮНЕСКО за 2019 година.

Фотоизложба с пощенски картички от балкански столици и градове показва в градинката Кристал Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол” на БАН.

В експозицията са представени картички от различни частни колекции, които разкриват градските пространства на балканските столици и по-малките градове, тяхната атмосфера и вписването на историческото архитектурно наследство в съвременната градска среда.

Пощенската картичка е част от паметта, от разбирането ни за града, лицата и местата, каза на откриването директорът на института проф. д-р Румяна Прешленова.

Селекцията има за цел да покаже многообразието на Балканите в различни архитектурни елементи  на градския пейзаж. В изложбата те са разделени тематично: площади, църкви, представителни сгради, дворци, булеварди, чешми и фонтани, крепости и други.

„Градът на Балканите: пространства, образи, памет в пощенски картички” може да бъде видяна до 27 октомври 2019 г. Тя се организира в рамките на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие”, финансирана от МОН и е посветена на две големи годишнини с фундаментално значение за българската държавност и култура – 140 години от обявяването на София за столица на България и 150 години от основаването на БАН.

Институтът по електроника „Акад. Емил Джаков“ – БАН, София обявява   конкурс за академична длъжност „главен асистент” по професионално направление 4.1 „Физически науки”, научна специалност „Радиофизика и физическа електроника” за нуждите на лаборатория „Физични технологии ” – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“.

Обявата е публикувана в „Държавен вестник“, бр.82/18.10.2019 г.

Справки и документи – в канцеларията на института на адрес: София 1784, бул. Цариградско шосе 72, тел. 02 /875 00 77.

Институтите и музеите на БАН могат да бъдат посещавани безплатно от ученици на 28 октомври и 4 ноември. Това се посочва в писмо на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

За организиране на посещение е необходимо директорите на училища да се свържат с контактните лица на научните звена на БАН.

Mузеи на БАН, които ще работят на 28.10.2019 г. и на 04.11.2019 г.:

Национален природонаучен музей – лице за контакт: Силвия Тошева, тел. 0879 22 65 75;

Национален археологически институт с музей – лице за контакт: Юлия Стоева, тел. 0898 35 41 77;

Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – лице за контакт: Иглика Мишкова, тел. 0888 46 87 54;

Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей – лице за контакт: проф. Димитър Кадийски, тел. 0887 68 65 16

Ботаническа градина на БАН – лице за контакт: Антония Василева и Димитричка Алексиева, тел. 02 967 11 05

Институти на БАН, които ще работят на 28.10.2019 г.:

Институт по математика и информатика – лице за контакт: проф. Величка Милушева, тел. 0886 62 97 54;

Институт по физика на твърдото тяло – лице за контакт: проф. Албена Паскалева, тел. 0895 56 60 74;

Институт за оптически материали и технологии – лице за контакт: гл. ас. д-р Наталия Берберова-Бухова, тел. 0876 66 33 19;

Институт по катализ – лице за контакт: гл. ас. д-р Петя Петрова, тел. 0897 24 11 26;

Национална лаборатория по компютърна вирусология – лице за контакт: доц. Димитрина Полимирова, тел. 0876 35 50 59;

Национален институт по геофизика, геодезия и география – лице за контакт: доц. Петя Трифонова, тел. 0878 60 50 03;

Институт за космически изследвания и технологии – лице за контакт: доц. Георги Желев, тел. 0884 15 36 54;

Институт за изследване на атмосферата, климата и водите – лице за контакт: Албена Ватралова, тел. 0876 14 26 10

Институти на БАН, които ще работят на 04.11.2019 г.:

Институт по механика – лице за контакт: доц. Поля Добрева, тел. 0877 00 52 04;

Институт по роботика – лице за контакт: доц. Август Иванов, тел. 0889 66 06 09;

Институт по биология и имунология на размножаването – лице за контакт: доц. Десислава Абаджиева, тел. 0888 72 40 35;

Институт за български език – лице за контакт: проф. Светла Коева, тел. 0888 95 09 97 и Албена Георгиева, тел. 0884 62 86 32

Институт за литература – лице за контакт: Тинка Брейчева, тел. 0897 31 31 52

Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН – София обявява конкурс за главен асистент в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.3. „Биологически науки“, научна специалност „Приложение на принципите и методите на кибернетиката в различни области на науката (рехабилитация и кинезитерапия)“, за нуждите на секция „Управление на двигателната дейност“ към ИБФБМИ, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, бр. 84/25.10.2019 г. Документи се подават в канцеларията на Института, ул. “Акад. Г. Бончев”, бл. 105 (тел. 02 9792630, e-mail: office@biomed.bas.bg).

Обявата е публикувана на интернет страницата на Института:

http://biomed.bas.bg/bg/procedures/concourse-sen-assist-prof-mc/