160-годишнината от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан честваха Българската академия на науките и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов и ректорът на университета проф. Анастас Герджиков откриха събитието, което се проведе на 24 октомври 2019 г. в аулата на Софийския университет.

Акад. Александър Теодоров-Балан е избран за член на Българското книжовно дружество през 1884 г., когато е притежавал само научната титла доктор на Карловския университет в Прага, каза в уводното си слово акад. Михаил Виденов. Той припомни, че Балан е назначен за първи ректор на Софийския университет през 1888 г. и разказа любопитни случки от пребиваването му като млад изследовател в чешката столица. Балан е бил отдаден на българския език учен с повече от 800 приноса за развитието на нашия език, каза още акад. Виденов.

Доц. Георги Вълчев от СУ „Св. Климент Охридски“ припомни приноса на акад. Балан за развитието на университета и разработката му на първите правила за работа на висшето училище. Той представи спомените на Балан “Книга за мене си”, публикувана след смъртта му.

Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН изнесе много интересен доклад на тема „Феноменът Балан“, а проф. Йовка Тишева от СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. Татяна Александрова от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН говориха за приноса на акад. Балан за създаването на българската граматика.

Честването беше оценено от организаторите като жалон на паметта на един изявен представител на българския интелектуален елит в края на XIX и първата половина на XX век.

Регионалното развитие и факторите за успех: образование, икономика и социална политика в регионите е темата на конференцията, която се проведе днес в гранд-хотел “София”. Институтът за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН в сътрудничество с Бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в София организира за седма поредна година научното събитие, което тази година е посветено на 150-годишнината на БАН.

Заместник-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов поздрави от името на ръководството на БАН организаторите и определи темата на форума като важна и интересна. Той предложи следващата конференция да разгледа културното и археологическо наследство в контекста на развитието на регионите като посочи, че има успешни примери в тази посока.

Директорът на Бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Гайслер и заместник-министрите на труда и социалната политика Зорница Русинова и на образованието и науката Карина Ангелиева също говориха при откриването на събитието.

Европейският комисар Мария Габриел и Волфганг Шустер от Европейска фондация за образование (Германия) бяха сред специалните лектори на конференцията. Мария Габриел говори за цифровите технологии и възможностите за насърчаване на регионите. Цифровизацията играе изключително важна роля във всеки един аспект в Европа, отбеляза тя и запозна участниците във форума с актуалните теми, насочени към киберсигурност, високи цифрови умения, изкуствен интелект и цифрови дигитални хъбове, които да предоставят обучение на местно и регионално ниво. Европейският комисар говори и за важността на Центровете за върхови постижения, „Хоризонт Европа“ – следващата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, проектът EU Invest, актуални програми и бъдещи инициативи. Научните изследвания показват как от една идея можем да стигнем до продукт, готов за ползване, каза българският еврокомисар и отбеляза, че научните изследователи са движещата сила, които политиците повече да подкрепят.

В рамките на форума експерти представят резултатите от актуалните изследвания на института, както и на други академични институции от страната и чужбина. Лектори и участници в дискусиите са учени и експерти от водещи академични институции и бизнес среди. Те разглеждат и причините за различията в икономическото развитие на отделните региони, образованието и социалните услуги. Сред темите са регионалните неравенства в професионалното образование и младите хора, въздействието на кохезионната политика на ЕС въху регионите в България, дигиталните трансформации.

Изложбата „Червен петел, черна кокошка: култове към плодородието, обреди, обичаи и вярвания“ беше открита на 24 октомври 2019 г., в Националния етногафски музей на БАН. Събитието беше уважено от представители на посолството на Република Северна Македония, зам.-председателя на Българската академия на науките чл.-кор. Васил Николов и научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност” проф. Йоана Спасова-Дикова.

Експозицията представя обичаи и артефакти свързани с плодородието, от антични предмети до живи обичаи. Чрез видео, текстове, предмети от бита и дори спасени от иманяри находки, авторите превеждат посетителя през различните култове на плодовитост и плодородие познати в земите на Северна Македония от древността до днес. С тази изложба републиката се представя за втори път в Националния етнографски музей, след гостуване през 2005 година.

Експонатите могат да бъдат разгледани на ет. 1 от Националния етнографски музей до 17.01.2020 г.

На 15.11.2019 г., от 11:00 ч., в зала 507 на бл. 2 на ИИКТ-БАН (ул. „Акад. Г. Бончев“), ще се проведе открито заседание на научното жури за защита на дисертацията „Реинженеринг на индустриални роботи“ за присъждане на образователната и научна степен “доктор” по докторска програма “Автоматизирани системи за обработка на информация и управление“, професионално 5.2. “Електротехника, електроника и автоматика” на Стефан Борисов Карастанев.
Материалите са публикувани на сайта на ИИКТ-БАН:
http://www.iict.bas.bg/competitions_n_stepeni.html

Институтът за държавата и правото при БАН обявява конкурси за заемане на академична длъжност от област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. Право за главен асистент:

• един, по Наказателно право за нуждите на секция „Наказателноправни науки“
• един, по Международно частно право за нуждите на секция „Международноправни науки“;
• един, по Теория на държавата и правото за нуждите на секция „Публичноправни науки“.

със срок два месеца от обнародването в „Държавен вестник“.

Обявата е публикувана в „Държавен вестник“, бр.84/25.10.2019 г. и на сайта на ИДП https://ipn-bg.org/novini/.

Документи се приемат в канцеларията на Института, гр. София, ул. „Сердика“ 4, ет.3, тел. 02/987 4902

Форум „Изследователски подходи в обучението по български език“ с участието на над 200 учители по български език и литература, учени и изследователи се провежда за четвърта поредна в Българската академия на науките. Организатор е Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) на БАН.

Проф. Светла Коева, директор на ИБЕ, откри събитието като подчерта, че форумът се е превърнал в традиция за обмяна на опит и знания и е посветен на 150-годишнината на Академията. В основата на нейното създаване стои идеята за образованието и за българския език като обединител на нацията, каза тя.

Заместник-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов приветства участниците от името на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Впечатленията ми са, че вече е изградена активна, работеща мрежа с една обща цел – преминаване към качествено ново обучение, при което участниците анализират и изследват в процеса на усвояване на знания, се подчертава в приветствието.

При откриването на форума бяха поднесени поздравителни адреси от Президентството, от името на председателя на Комисията по образование и наука към НС Милена Дамянова, от Министерството на образованието и науката, Регионалния инспекторант по образование и от Асоциацията на учителите по български език и литература.

Събитието ще даде възможност на учени, университетски преподаватели, учители и експерти по български език да се срещнат и да обменят знания и опит, свързани с изследването на езика и обучението по български език за стимулиране на изследователския дух на учениците.

Целта на форума е:

Създаване на мрежа, която обединява учителите по български език и изследователите на езика с цел популяризиране на научните изследвания и постиженията на науката за езика сред тези, които са призвани да възпитат любов към родното слово.

Интензивни контакти между учителите по български език и изследователите на езика с цел разбиране на проблемите при преподаването на български език и предоставяне на помощ при разрешаването им по разнообразни начини.

Делегация на китайската фондация за естествени науки (Natural Science Foundation of China – NSFC), водена от вицепрезидента проф. Си Шенчан посети Българската академия на науките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева обсъдиха възможностите за бъдещи съвместни изследователски проекти.

Акад. Ревалски запозна китайските учени със структурата на Академията, направленията  на научни изследвания и институтите.  Като добър пример той посочи сътрудничеството на учени от Института по електрохимия на БАН с най-големия производител в Китай на оловни батерии.

По време на срещата беше дискутирано установяването на контакти между учени от двете институции, работещи в области от взаимен интерес. Предстои Фонд „Научни изледвания“ да обяви конкурс за двустранно сътрудничество за изследователски проекти България – Китай, стана ясно на срещата.

Посещението в БАН е по инициатива на Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ). На разговорите присъстваха управителят на ФНИ проф. Георги Вайсилов и директорът на дирекция „Наука“ Милена Дамянова.

Във връзка с обявения от МОН неучебен, но присъствен за учители и ученици ден след местните избори, на 28 октомври Националният археологически музей на Българска академия на науките беше отворен с безплатен вход за тях.

В приятелска и образователна атмосфера над 700 ученици и учители от столичните училища се запознаха с най-богатата археологическа колекция в страната, представяща всички периоди от човешко битие по днешните български земи. На учениците в достъпен стил бяха изнесени над десет беседи, акцентиращи на най-интересните и любопитни факти от музейната експозиция.

Докторант на самостоятелна подготовка: Анелия Ангелова Димитрова

СНЗ: „Горска генетика, физиология и култури“, Институт за гората – БАН

Тема на дисертацията: „Създаване и отглеждане на енергийни култури от върба (Salix viminalis rubra) в България“ (научна специалност „Горски култури, селекция и семепроизводство“)

Научни консултанти: доц. д-р Кънчо Калмуков и доц. д-р Веселка Гюлева-Пантова

Научно жури (Заповед на директора на Институт за гората № РД-15-382/25.07.2019 г.):

1. доц. д-р Емил Попов (ИГ-БАН) – председател
2. акад. Александър Александров (БАН) – рецензент
3. проф. д-р Милко Милев (ЛТУ) – рецензент
4. проф. д-р Николина Цветкова (ЛТУ)
5. доц. д-р Веселка Гюлева (ИГ-БАН)

Дата и място на защитата: 06.11.2019 г. (сряда), от 10:00 ч., в Заседателната зала „акад. Борис Стефанов“ в ИГ-БАН, бул. „Св. Климент Охридски“ №132, гр. София. Материали по дисертацията се намират при Научния секретар на ИГ-БАН.

На 25 октомври 2019 г. в Института по физикохимия „Академик Ростислав Каишев“ се проведе Ден на отворените врати под наслов „Физикохимия – образование, наука и практика”.

Събитието започна с откриване на изложба на химичните елементи и тяхното приложение. Тя беше посветена на делото на Менделеев и показваше интересни образци от отделни химични елементи, например благородни метали, алуминий, силиций и др., както и технологични продукти, получени тях. Парче от метеорит, „посетило“ Института, беше също част от изложбата.

На мероприятието беше представена специална, атрактивна програма за ученици, която цели да стимулира техния интерес към физикохимията и да насърчи любознателността им. Младите приятели на науката имаха възможността да наблюдават отблизо интересни експерименти, да участват в опити и да задават своите въпроси към учените.

Събитието беше насочено както към ученици, така и към студенти и представители на фирмени организации, проявяващи интерес в сферата на физикохимията. Всички гости имаха възможността да се запознаят с използваната апаратура и методите на работа.

Събитието е посветено на 150-годишнината на Българската академия на науките. Апаратурата, която беше представена, е придобита/подкрепена от Проект „Разпределена инфраструктура от центрове за производство и изследване на нови материали и техните приложения, както и за консервация, достъп и е-съхранение на артефакти (археологически и етнографски)“, ИНФРАМАТ и Проект „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, BG05M2OP001-1.001-0008.

Трима учени от Българската академия на науките ще получат отличия за високи научни постижения от Съюза на учените в България. Това съобщи на тържествено събрание по повод 75-ата годишнина на Съюза председателят проф. Диана Петкова. Проф. Анжела Славова-Попиванова от Института по математика и информатика, д-р Радостина Иванова от Института по органична химия с Център по фитохимия и д-р Иванка Петрова-Дойчева от Института по механика ще получат своите награди на специална церемония.

На тържественото събрание като почетни членове на Съюза бяха отличена акад. Дамян Дамянов, акад. Ячко Иванов и чл.-кор. Мария Попова. Честването се проведе в сградата на Столична община, където преди 75 години е учреден Съюзът на учените в България.

Президентът Румен Радев поздрави участниците в тържественото събрание и връчи на проф. Диана Петкова почетен плакет за цялостен принос на организацията, нейните членове и научните й секции за развитието на образованието и науката в България. Трябва да продължаваме да утвърждаваме образованието и науката като стратегически национален приоритет и то не само като целево финансиране, а като модерна визия за икономически и културен възход на нацията, каза в словото си президентът Радев. Той поздрави Съюза на учените, че развива и укрепва академичния капацитет на страната и за усърдието, с което служи всеотдайно и отговорно на нацията чрез наука и образование.

Заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски също поздравиха членовете на Съюза на учените в България. Вие отстоявате храбро постиженията на българските учени в страната и чужбина, каза акад. Ревалски и припомни, че Съюзът на учените в България винаги е подкрепял Българската академия на науките. Предстои ни една обща задача – заедно да убедим държавните институции, че науката трябва да е национален приоритет, който ще превърне България в модерна европейска държава, допълни акад. Юлиан Ревалски.

Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН изнесе слово за историята на Съюза на учените в България и връзката му с обществото.

Институтът по електрохимия и енергийни системи при БАН и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 12.11.2019 г. от 15:00 часа в залата на ИЕЕС при БАН, ул. „Акад. Г. Бончев“, блок 10, III етаж, гр. София, ще се проведе открито заседание на журито за защита на дисертационен труд на тема:

„Физикохимично охарактеризиране на литиево-натриев сулфат за приложение в електрохимични системи“

на Здравка Димитрова СЛавкова,

редовен докторант в ИЕЕС при БАН направление 4.2: Химически науки,

научна специалност „Физикохимия“, код 01.05.05

Научен ръководител:

проф. д-р Тамара Петкова

Председател на Научното жури:

доц. д-р Антония Стоянова (ИЕЕС-БАН) – рецензент

Членове на Научното жури:

проф. дфн. Дориана Малиновска (ЦЛ СЕНЕИ-БАН) -рецензент

доц. д-р Ружа Харизанова (ХТМУ-София)

доц. д-р Владимир Блъсков (ИОНХ-БАН)

проф. д-р Тамара Петкова (ИЕЕС-БАН)

Материалите по защитата са на разположение в канцеларията (стая 202) на ИЕЕС при БАН, на горепосочения адрес и са публикувани на интернет страницата на ИЕЕС при БАН

https://iees.bas.bg/bg/career-167/procedureAcadLevelCur-176

Националният археологически институт с музей представи пред ученици от втори клас на столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“ една от своите нови инициативи, свързани с програмата „Образование и наука“. Тя се финансирана от МОН и си поставя за цел извършването на дейности, които да развият и надградят училищното образование чрез обучение в музеите.

Чрез мултимедийна презентация децата научиха какво представлява археологията, как работят археолозите и какво се случва с находките, които откриват. След това, под игрова форма и с помощта на една от специализираните тематични книжки, разработени по програмата от специалисти на НАИМ, те самите търсиха и откриваха митични същества и „съкровищата“, съхранявани в Археологическия музей и се запознаха с богатото наследство на българските земи. Накрая имаха възможност със собствените си ръце да направят реплики на находки от праисторията.

Представянето на програмата се състоя в присъствието на Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката, чл. кор. проф. Васил Николов, заместник председател на БАН, доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, и журналисти.

Българската академия на науките отбеляза Деня на народните будители – 1-ви ноември с тържествено съвместно честване на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и Общото събрание на БАН (OС). 17 млади учени – победители в конкурса за млади учени „Проф. Марин Дринов” и за най-млади учени „Акад. Иван Евстр. Гешов” награди Общото събрание на БАН. На честването министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и председателят на ОС на БАН проф. Евелина Славчева връчиха наградите. Конкурсът за млади и за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов“ се провежда на всеки две години по предложение на Комисията за млади учени към ОС в деветте научни  направления.

Наградените вижте TУК

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски приветства гостите в залата на Академията, която носи името на проф. Марин Дринов, един от най-изтъкнатите будители. Създаването на Българското книжовно дружество преди 150 години е ярък пример на будителство, който изиграва решаваща роля за консолидирането на българската нация, заяви акад. Ревалски. Той припомни целта на този акт „да развива духовността на национално ниво и да я разпространява сред другите народи“.

Будителството е било свързано и с издигане на научните изследвания, култура и образование на европейско и световно ниво, посочи председателят на БАН. Той се обърна и към учените, които са пример за това да подпомагат със своята дейност достойното развитие на държавата. Смятам, че можем от дистанцията на 150-годишната ни история, с гордост да заявим, че имаме значителен принос като будители, каза акад. Ревалски.

Академично слово на тема „Образование, наука и национални ценности. За възходите и паденията в новото българско битие“ произнесе доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологичен институт с музей на БАН. „Герой“ на неговия разказ беше проф. Петър Мутафчиев. В словото си доц. д-р Христо Попов говори за образованите и подготвени хора, които са национален капитал. Той постави акцент върху успехите, ценностната система на българския народ, морала и кумирите. Образованието и науката са здравите основи за просперитет и за изграждане на всяко едно общество, отбеляза доц. Попов.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев посочи, че голямото предизвикателство е какво можем да направим заедно. Убеден съм, че през следващите години много повече ще разчитаме на образованието и науката. Имаме нуждата да намерим формулата към днешното будителство – да предадем духа на знанието и на националните ценности, каза в БАН министър Вълчев.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев посети Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките в Деня на народните будители 1 ноември.

Учените представиха разработките си в областта на съвременния български език – експертна и консултантска дейност, езикови справки, издаване на правописни речници и граматики, терминологичен речник, етимологичен речник, български диалектен атлас, изследвания в областта на лексикологията и фразеологията, компютърната лингвистика, както и етнолингвистика и старобългарския език.

Всички тези ресурси могат да се ползват онлайн на сайта на института, съобщи директорът проф. Светла Коева и подчерта, че голяма част от електронните ресурси на ИБЕ – БАН не са създавани в рамките на проект, а са част от редовната изследователска дейност на института.

От своя страна министър Вълчев изказа намерението си електронните ресурси по български език да бъдат внедрени в системата на образованието. Хуманитарните институти имат постоянно възложена публична задача, каза Красимир Вълчев и допълни, че всеки един от тях трябва да бъде припознат като основен партньор.

Институтът за български език на БАН е едно от най-старите звена на Академията. В момента учените работят по 34 проекта, 8 от които са с международни партньори, а още 8 са финансирани от фонд „Научни изследвания“.

Институтът за изследване на изкуствата, БАН, ще проведе на 18.11.2019 г. от 11 ч. в заседателна зала 1, ул. Кракра 21, публична защита на дисертационния труд Реликвариите в България от периода на късното средновековие и Възраждането за присъждане на образователната и научна степен доктор на отчислената с право на защита редовна докторантка Дарина Янкова Бойкина с научен ръководител чл.- кор. проф. Иванка Гергова. Рецензенти: проф. д-р Елена Генова и чл.- кор. проф. Елка Бакалова; членове на научното жури: доц. д-р Ангел Николов, проф. д. изк. Константин Тотев, доц. д-р Ралица Русева, председател.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в отдел Административно обслужване на ИИИзк, ул. Кракра 21.

Юбилейна научна конференция на Медицински университет – Плевен с участието на Българска академия на науките „45 години на висшето училище в Плевен“ се проведе от 31 октомври до 2 ноември 2019 г. Научният форум беше посветен на 150-годишнина от създаването на Българска академия на науките и се осъществи под почетния патронаж на председателя на БАН акад.  Юлиан Ревалски.

На тържественото откриване на конференцията акад. Ревалски поздрави академичната общност на МУ-Плевен с думите: „През изминалите 45 години Вие се утвърдихте първоначално като важен национален център за образование в областта на медицината, а след това и като международно признат медицински център не само в Европа, но и в света“.  МУ-Плевен е лидер в роботизираната хирургия и в телемедицината, подчерта той и каза, че Българската академия на науките винаги е била един от основните партньори на университета главно областта на биомедицината.  В Плевен е един от най-активно работещите центрове на Академията, посочи председателят на БАН.

В конференцията БАН участва с научна секция, в рамките на която учени от Института по електроника изнесоха доклади за приложението на тъканното инженерство и нанотехнологиите в областта на биомедицината.

По време на юбилейния форум беше открита документалната фотоизложба „Самолетостроенето в България“, организирана и представена със съдействието на РАЦ – Плевен, по повод 1 ноември – Деня на народните будители.

Европейската федерация на академиите на науките и на хуманитарните науки – ALLEA представи изявление до Европейската комисия, призоваващо за силна и добре финансирана рамкова програма, ръководена от принципите за върхови постижения, справедливост и откритост. Учените направиха конкретни предложения за тяхното прилагане в настоящия проект на Комисията „Стратегически план за Хоризонт Европа“.

В рамките на откритите консултации относно следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации на ЕС „Хоризонт Европа“, работната група на Федерацията изготви изявление с конкретни предложения за промени в програмата на базата на Насоките на Европейската комисия към стратегическия план за изпълнение на рамковата програма „Хоризонт Европа“. В документа ALLEA заявява открито своите приоритети, чрез които да се постигнат по-добри условия за научни изследвания и иновации в ЕС, както и да се позиционират успешно европейските изследвания в конкурентна глобална среда.

Документът можете да свалите от ТУК.

15 експерти по околна среда от Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) съобщават за сериозни несъответствия между наука и политика по отношение на биоенергията на горите. Учените твърдят, че настоящите практики за широкомащабно производство, транспортиране и употреба в електроцентрали на пелети, които не могат да покажат кратки срокове на изплащане, вече не трябва да се разглеждат като възобновяема енергия.

Професор Майкъл Нортън, директор на Програмата по околна среда на EASAC подчертава, че големите субсидии, предлагани за преминаване от въглища към горска биомаса, постигат обратното на това, което е необходимо за истинска възобновяема енергия, а именно намаляване на атмосферните нива на въглероден диоксид. Това е лошо за климата и лошо за публичните финанси, добавя той.

Биомасата, получена от горите, се класифицира като „възобновяема енергия“ съгласно Директивата на ЕС за възобновяема енергия (RED) от 2009 г. Оттогава тя се използва в много държави-членки за увеличаване на дела на тяхната енергия, идваща от „възобновяеми“ източници. Счита се за даденост, че използването на биомаса е полезно за климата, тъй като въглеродът в нея идва от атмосферата и може да се резорбира, докато горите растат, така че биомасата да може да се разглежда като „въглеродно неутрална“.

Днес, обаче, големите субсидии за възобновяема енергия доведоха до огромно увеличение на използването на горска биомаса – включително и в големи електроцентрали. Процесът на добив на дървесина за производство на дървесни пелети е индустриализиран до мащаб от много милиони тонове годишно и се транспортира на хиляди километри. Въпреки многото научни предупреждения, че подобни практики могат да бъдат вредни както за климата, така и за световните гори, биомасата продължава да бъде класифицирана като възобновяема съгласно директивата на ЕС, която беше ревизирана през 2018 г. Освен това, емисиите от изгарянето на биомаса се оценяват като нулеви в схемата на ЕС за търговия с емисии.

Организациите членки на Science Europe са поели ангажимент да осигурят преход към система за отворен достъп за публично финансирани научни изследвания. Най-новата публикация на Science Europe, „Ръководство за отворен достъп до академични книги“, отчита спецификите на академичните книги, включително монографиите, които трябва да бъдат разгледани, за да се постигне целта да се направят максимално достъпни научните резултати възможно най-скоро след постигането им.

Отвореният достъп до научни публикации позволява бърз и свободен достъп и по-широко разпространение на научните резултати. Това води и до увеличаване на използването на публикации. Към днешна дата основният фокус на прехода към отворен достъп беше върху научните статии. Въпреки това значителен брой дисциплини, по-специално – но не само – в рамките на социалните науки, изкуствата и хуманитарните науки, издават и много използват книги. Отвореният достъп до академичните книги трябва да се разглежда в по-широките политики за отворен достъп, разработени от научноизследователски институции, финансиращи организации и правителства.

Този информационен документ идентифицира ключовите проблеми в прилагането на политиката за отворен достъп до академични книги и взема предвид ключови принципи, които трябва да се признаят от общността. Той включва също и препоръки за организации, финансиращи научни изследвания, научни организации, книжовни дружества, библиотеки, изследователи и издатели с цел да се улесни и ускори политиката за отворен достъп.

С документа можете да се запознаете ТУК.