Отличие „Златен век“ – звезда и грамота на Министерството на културата получи  и.д. директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН доц. д-р Петко Христов. Признанието е за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство. Министър Боил Банов връчи днес награди на изявени дейци на изкуството и културата по повод Деня на народните будители – 1 ноември.

 „Приемам тази награда от името на всички колеги от Института за етнология и фолклористика  при БАН и най-вече от името на членовете на екипа на Националния етнографски музей, които го превърнаха в духовен и образователен център,“ коментира доц. д-р Петко Христов. „Тази награда е признание и за Българската академия на науките, която за пореден път доказа, че освен върхов изследователски център е и важно духовно средище за общуване с културното наследство на България.“

Церемонията се проведе в галерия „Средец” на Министерството на културата в присъствието на десетки общественици. Над 40 дейци и институции получиха наградата „Златен век”, почетния знак „Печат на цар Симеон Велики“ и грамоти за приноса си към развитието и популяризирането на българската култура.

Почетен знак „Св. св. Кирил и Методий“ на президента на Република България и почетен плакет „Марин Дринов“ на Българската академия на науките получи Институтът за икономически изследвания (ИИИ-БАН) за 70-годишнината от създаването си. Те бяха връчени на проф. Александър Тасев – директор на института, за цялостния принос на института за развитието на икономическата наука в България и неуморна дейност в сферата на икономиката, образованието и бизнеса.

Знакът на президента беше връчен от Валентина Танева – съветник на Румен Радев по образование, наука и иновации, а плакетът – от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Това стана на тържествено честване на 70-годишнината на ИИИ – БАН в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН в присъствието на ръководството на Академията, ректори и представители на почти всички икономически висши училища у нас, работодателски организации и браншови съюзи, независими икономисти и експерти.

В приветственото слово по случай 70-годишнината, директорът проф. Александър Тасев отбеляза ключови моменти от историята на института, постиженията на икономистите през годините, разработените доклади за отражението на световната икономическа и финансова криза у нас, ускореното развитие на българската икономика, индустриализацията, демографската криза, енергетиката и др. Като част от значимите научни разработки той открои изготвянето на годишните доклади за икономическото развитие на страната с 3-годишни прогнози и доклада за изграждане на АЕЦ „Белене“ като част от проекта на „Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката с визия до 2050”.

В приветствието си към икономистите председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подчерта, че през годините Институтът за икономически изследвания на БАН  винаги е отстоявал своята автономност и политика за икономическите процеси и „неизменно е бил национален лидер в сферата на стопанството, науката и бизнеса“.

Поздравителни адреси до учените изпратиха президентът на Република България Румен Радев, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, Съюзът на учените в България, Съюзът на икономистите, ректори на висши училища от София, Свищов, Стара Загора, Варна и други.

Кръглата годишнина съвпада с тържествата по повод 150 години от създаването на БАН – най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава, наследник на Българското книжовно дружество.

* * *

Икономическият институт на БАН е приемник на основаното през 1895 г. Българско икономическо дружество – обществена организация на представителите на икономическата мисъл и стопанската практика у нас. Дейността на дружеството е насочена към събиране, проучване и публикуване на данни за състоянието на националната икономика и търсене на пътища за нейното подобряване, с което оказва съществено влияние върху стопанския живот в страната през първата половина на ХХ век.

Идеята за създаването на Икономически институт на БАН се заражда през 1947 г. В първия в историята на Академията годишен научен план за 1948 г. е записано, че Българската академия на науките едва ли би могла да реши в пълна степен възложените й от закона и правителството задачи, ако не бъде създаден Икономически институт. Така, с решение на Управителния съвет на БАН, през 1949 г. Икономическият институт се утвърждава като самостоятелно специализирано звено. Първият директор е акад. Иван Стефанов.

През 2010 г. при преструктурирането на звената на БАН, Икономическият институт е преименуван в Институт за икономически изследвания.

Българската академия на науките присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на д-р Нат Гопалсвами от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА. Званието се присъжда за постиженията му в областта на слънчевата и слънчево-земната физика. Тържествената церемония се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.

Д-р Нат Гопалсвами е сред най-изтъкнатите учени астрофизици в света. Неговите изследвания са посветени на възникването на събития на Слънцето с ефект върху Земята и са с огромно практическо приложение. С тези думи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски представи учения.

Д-р Гопалсвами работи в тясно сътрудничество с учени от Института за космически изследвания и технологии на БАН в областта на космическото време. Статиите му в областта на слънчево-земната физика и космическото време са широко. Слънчево-земната физика е относително нова научна област, която в последно време придобива все по-голямо научно и практическо значение. С развитието на технологиите човешката цивилизация става все по-зависима от неблагоприятните условия в космоса (така нареченото „космическо време“), които могат да предизвикат прекъсване на работата на спътниковите и наземни системи, комуникациите, навигацията, електропреносните и газопреносни мрежи и дори на човешкото физиологично състояние, и да нарушат ритъма на живота по цял свят.

Д-р Гопалсвами изнесе в Българската академия на науките лекция “An Outstanding Problem in Solar Physics and its Recent Resolution”.

Кирило-Методиевският научен център при БАН и научното жури обявяват публична защита на дисертационния труд за придобиване на научната и образователна степен “„Доктор ” на Инна Василева Димитрова  на тема „Съвременни теории за произхода на глаголицата“, в професионално направление 2.1. Филология.
Защитата ще се състои на 12 ноември 2019 г., в заседателната зала на КМНЦ,  от 15.00 часа.
Материалите са на разположение в канцеларията на КМНЦ, ул. “Московска” № 13, етаж 2. и на ел.адрес :

http://www.kmnc.bg/?mode=news&id=129

Националният археологически институт с музей на Българска академия на науките (НАИМ-БАН) представя временната изложба „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“.  От 6 ноември 2019 г. до 26 януари 2020 г. в Националния археологически музей ще бъдат показани най-представителните находки от периода на възход и величие на втората българска средновековна столица Велики Преслав. Изложбата се посвещава на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

„Учените на България, чрез силата на знанието и науката преведоха страната през най-трудните моменти в дългата ни и нелека история, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“. Те продължиха традицията на Златния век, който надхвърли границите на времето, определи за векове напред културното развитие на България и утвърди славянската цивилизация, посочи вицепрезидентът.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, зам.-министърът на културата Румен Димитров, зам.-кметът на София Тодор Чобанов, директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, директорът на музея във Велики Преслав Пламен Славов бяха гости на откриването.

Златните накити от IX век се показват за първи път след реставрация и анализ в Римско-германския централен музей в Майнц. Те пристигат в България след като успяха да възхитят света, изложени в Лувъра, каза директорът на НАИМ доц. Христо Попов. Доц. Маргарита Ваклинова, която е посветила 50 години на работата си на Велики Преслав отбеляза, че е средновековният град станал нейна съдба – има атмосфера неподражаема, която пленява завинаги.

Основен акцент е Преславското съкровище, открито през 1978 г. в м. Кастана, северозападно от Външния град на Велики Преслав. През последните две години в рамките на международен научен проект, в който участват НАИМ на БАН, Археологическият музей „Велики Преслав“ и Римско-германският централен музей в Майнц (Германия) е направено ново техническо и технологично проучване, стилов анализ на съкровището, като е осъществено ново почистване и реконсервация на всички предмети от съкровището.

Представено е и откритото през 1972 г., в каменен тайник в Дворцовия комплекс на Велики Преслав съкровище от XIII в. Други акценти в изложбата са преславската рисувана белоглинена керамика, печатите на владетелите и на висшите административни служители, находки, продукт на средновековната металопластика, ювелирство, обработка на кост, производство на керамика, обработка на камък и др.

Изложбата е организирана от НАИМ на БАН в партньорство с Археологическия музей „Велики Преслав“ и Националния исторически музей. Реализира се с финансовата помощ на Министерство на културата на Република България, Българската академия на науките, М&А Corporate Finance Advisory и „Булгартрансгаз“ ЕАД.

За 50 години учените от Института за космически изследвания и технологии направиха България 18-ата космическа държава в света, създадоха над 150 уреда, които са летели на Международната космическа станция и в орбита около Марс. Това каза по време на честването директорът на института проф. Румен Недков. Тържественото събрание по повод юбилея се проведе на 6 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Проф. Недков подчерта още, че ИКИТ – БАН е в дългосрочно международно партньорство с институции като Европейската космическа агенция, РОСКОСМОС и институтите за космически изследвания на Япония и Индия.

Благодарение на неуморния труд на нашите колеги бяха постигнати резултати, които днес поставиха България на световната карта на космическите страни, подчерта в приветствието си председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Прочетени бяха поздравителни адреси от президента на Република България Румен Радев, Министерството на икономиката, Министерството на образованието и науката, Военновъздушните сили, институти на Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Техническия университет – София, УАСГ, Военна академия и други. Директорът на Института по микробиология проф. Христо Найденски връчи плакета на института в знак на признателност за съвместната работа с ИКИТ.

Експозицията, която е подредена във фоайето на Академията, представя постиженията и последните разработки на института, както и непоказвани досега фотографии, снимани от кораба на първия български космонавт Георги Иванов „Союз 33“. Благодаря на колегите от ИКИТ – БАН, че ме убедиха да покажа тези снимки, каза космонавтът по време на откриването й и пожела на учените тяхната апаратура да продължава да лети в космоса. Изложбата ще продължи до 12 ноември 2019 г.

Институтът за държавата и правото при БАН обявява конкурс за заемане на академична длъжност „асистент“ по професионално направление 3.6. Право, от област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки по Наказателно право, един за нуждите на секция „Наказателноправни науки“.

Обявата е публикувана във в. „Сега“ от 01.11.2019 и на сайта на ИДП: http://ipn-bg.org/.

Необходими документи:

1. Заявление до директора за допускане до участие в конкурса;
2. Автобиография по европейски образец;
3. Нотариално заверено копие на диплома за завършено висше образование – магистърска степен, специалност „право“, с приложението към него (минимален успех – мн. добър 4.50);
4. Удостоверение по чл. 14 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, за призната магистърска степен, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше учебно заведение;
5. Копия от други документи, удостоверяващи интересите на кандидатите и постиженията им в съответната научна област – списък на публикации, сертификати и др. (ако има такива);
6. Медицинско свидетелство;
7. Свидетелство за съдимост;
8. Документ за платена такса за участие в конкурса в размер на 30.00 лв. по сметката на ИДП:

Институт за държавата и правото при БАН

УниКредит Булбанк

клон Батенберг – София

IBAN: BG46 UNCR 9660 3119 9026 14

BIC: UNCRBGSF

Срок за подаване на документите – 2 месеца от датата на публикуване във в. „Сега“.

Документи се приемат в канцеларията на ИДП при БАН на ул. „Сердика“ 4, ет.3, тел. 02/987 4902.

Откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. год. от Германия коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати е публикувано в списание NATURЕ (URL: https://www.nature.com/articles/s41586-019-1731-0 DOI: 10.1038/s41586-019-1731-0)

На 6 ноември списание NATURЕ публикува описание на човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на неизвестения досега примат, движещ се на два крака, милиони години по-рано, отколкото се смяташе, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент.

Artists reconstruction by Velizar Simeonovski of male Danuvius guggenmosi

Реконсткрукция на новия род Данувиус от Велизар Симеоновски

(асоцииран сътрудник към Чикагския музей по естествена история и към Националния природонаучен музей-БАН

Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН наричат рода “Данувиус” на името на келтско-римския бог на река Дунав, поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида – един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал. „За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките, в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни“, отбелязва Мадлен Бьоме, водещият автор в това изследване.

В сравнение с днешния човек, Данувиус е бил доста по-дребен, достигал е на височина около 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският индивид е бил около 18 килограма, а мъжкият – около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра, при придвижване на два крака.

Откритието, което авторите на статията формулират, е свързано с начина на придвижване на Данувиус, неговата локомоция. Изводът на изследователите е, че човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.

Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите роднини, съвременните големи човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват активно дискутирани. Един от основните спорни въпроси е този за произхода на изправената походка на човека: дали произлиза от четирикраки дървесни предци сходни по придвижване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от предшественици, придвижващи се по дърветата като орангутана, предимно с помощта на предните крайници, или от такива, които по земята се придвижват подобно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, но до момента палеонтологически доказателства практически липсваха. Множеството фосилни останки от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия променя тази ситуация и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.

За първи път авторите имат възможност да анализират почти изцяло запазени дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета показват уникално съчетание на елементи, даващи възможност за придвижване по дърветата, във висящо положение с предните крайници, подобно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които показват възможност за изправено придвижване на изпънатите задни крайници, както го правим ние. Тези двигателни умения са толкова уникални, че изследователите създават за тях нов термин – катерене с изпънати крайници. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че този вид локомоция би трябвало да представлява начина на придвижване на нашите най-късни общи предци с големите човекоподобните маймуни, защото „комбинира човешкия начин на ходене на два крака с този на днешните човекоподобни, които използват основно предните си крайници при придвижване по дърветата“.

Резултатите от изследванията на големия пищял и ставните му повърхности – долната, наречена дистална и горната – проксимална показват, че той наистина е можел да ходи с изпънати задни крайници така, както се придвижват хората. Като първи такива опити и предвид начина му на живот предимно по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крака по почти хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна – еволюцията на линията, водеща до съвременния човек“, казва проф. д-р Николай Спасов.

„Същевременно Данувиус е притежавал по-силен палец на крака от този на по-късните хоминиди, с който е бил способен с лекота да се захваща не само за големи, но и за тънки клони“, допълва проф. Николай Спасов.

Според авторите на това изследване, откритието e важно събитие в палеоантропологията, защото променя редица наши представи. Откритието на новия фосилен род Данувиус показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за съвременните човекоподобни и човека: „Тези фосили показват, че европейските предшественици на африканските човекоподобни маймуни и човека се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни позволяват да разберем от кой момент нататък започва дивергенцията на африканнските човекоподобни маймуни и човека“, отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме сериозни основания да смятаме, че съвременните африканнски човекоподобни маймуни имат вторична, допълнителна специализация към дървесен начин на живот.

„Дървесното двуного придвижване би трябвало да представлява за бъдещата еволюция един вид преадаптация при преминаването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица видове бозайници придобиват изправен стоеж в откритите пространства“, отбелязва Николай Спасов. „Нови находки сочат, че изправенния стоеж на Данувиус е могъл впоследствие да прерастне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) потенциален пред-човек, грекопитекът е живял преди 7.2 млн. години“, допълва още Спасов.

„И още нещо е особено важно в това откритие.  Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, описан с две известни находки – едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), тоест първият пред-човек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. Ето, че виждаме още веднъж днес с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека”,  добавя проф. д-р Николай Спасов.

Fossil remains of four Danuvius guggenmosi individuals from 11.62 Myrs old sediments of Hammerschmiede. a, Holotype GPIT/MA/10000 male individual. b–d, Paratype individuals GPIT/MA/10003 (female), GPIT/MA/10001 (female), GPIT/MA/10002 (juvenile). Scale bar for all bones is 2 cm, for all isolated teeth 1 cm.

Останките от четирите индивида на Danuvius guggenmosi от Хамершмиде, Германия с възраст 11.62 млн. год. а, останки от холотипа (мъжкия индивид по който е описан новия вид), b-d, останки на индивидите – паратипове: два женски и един млад индивид. Останките са означени с инвентарните си номера. Мащаб: за костните останки – 2 см., за изолираните зъби – 1 см.

Обява номер ОП – 8 / 07.11.2019 г. по чл. 187 ЗОП с предмет „Извършване на финансов одит за нуждите на Българска академия на науките по три обособени позиции“.

Преписка идентиф. номер ОП-8 / 2019 г.
Дата на създаване: 07.11.2019 г.

Обява номер ОП – 8 / 07.11.2019 г. – PDF
Публикувано на 07.11.2019 г. в 15:40 часа.

Обява номер ОП – 8 / 07.11.2019 г. – MS Word
Публикувано на 07.11.2019 г. в 15:40 часа.

Приложения към Обява номер ОП – 8 / 07.11.2019 г. – ZIP
Публикувано на 07.11.2019 г. в 15:40 часа.

Научна сесия „Биомедицина и качество на живот“ за млади учени, докторанти и постдокторанти се проведе на 4-5 ноември в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ). Второто издание на форума беше посветено на 150-та годишнина от създаването на Българска академия на науките.

Представени бяха общо 22 научни доклада на млади учени, докторанти и постдокторанти и два научни доклада на гост-лектори.

Във форума се включиха представители на Института по органична химия с Център по фитохимия, Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ (ИБИР) и Института по информационни и комуникационни технологии, както и от външни организации — Софийския университет  „Св. Климент Охридски“, Медицинския университет – София и Националния център по заразни и паразитни болести.

Научните доклади бяха обособени в направленията „Биоматериали, клетъчно и тъканно инженерство“, „Възбудими структури и двигателна активност“, „Биомедицинско инженерство“ и „Биологични мембрани и биомакромолекули“ и дискутираха актуални теми от областта на биофизиката и биомедицината, значими за повишаване на качеството на живот на обществото. Програмата и сборникът с абстракти от Научната сесия са публикувани на уебсайта на Института на адрес: http://biomed.bas.bg/bg/youth-session-2019/ .

Специален акцент на тазгодишното издание на научната сесия беше темата „Комуникация на науката“, застъпена и в двата дни на конференцията.

В края на събитието отличени с награди бяха петима от младите участници, които представиха разработките си в рамките на Научната сесия. С грамота за най-добро представяне беше наградена д-р Мерилин Ал Шариф от ИБФБМИ, а нейни подгласници станаха Йоана Димитрова от ИБИР, д-р Северина Семкова от ИБФБМИ, д-р Светозар Стойчев от ИБФБМИ и най-младата участничка в сесията — студентката Ариана Лангари от ИБФБМИ.

Заместник-председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Константин Хаджииванов беше поканен от университета Тонг Жи в Шанхай, Китай по програмата „Jiangnan Master Lecture“.

За цялата си научноизследователска дейност той получи наградата „Jiangnan Distinguished Professorship“. Тя беше връчена от проф. Чи Чжан – декан на Факултета по химически науки и инженерство. След церемонията проф. Хаджииванов изнесе лекция на тема „Разбиране на процесите върху твърди повърхности посредством вибрационна спектроскопия“.

Чл.-кор. Константин Хаджииванов е един от няколкото световноизвестни учени от областта на химията, които висшето учебно заведение кани в рамките на програмата. Тя стартира през 2015 година и е адресирана към оптически, електронни, каталитични и магнитни молекулни материали, както и неорганична химия. Университетът Тонг Жи е сред водещите китайски университети и заема 312-о място в световната класация.

Институтът по Електрохимия и Енергийни системи при БАН и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 26.11.2019 г. от 11:00 часа в залата на ИЕЕС – БАН, ул. Акад. Г. Бончев, блок 10, III етаж, гр. София, ще се проведе открито заседание на журито за защита на дисертационен труд на тема:

„НЕВЪГЛЕРОДНИ КАТАЛИТИЧНИ НОСИТЕЛИ ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА КИСЛОРОД ПРИ ЕЛЕКТРОЛИЗА НА ВОДА”

на инж.- хим. Ивета Mустафова Бошнакова,

редовен докторант в ИЕЕС – БАН

по професионално направление 4.2 „Химически науки”, научна специалност „ Електрохимия (вкл. химични източници на тока)” Код 01.05.14

Научен ръководител:

проф. дхн Евелина Славчева

Председател на Научното жури:

Проф. Антония Стоянова

Членове на Научното жури:

проф. д-р Антония Стоянова, ИЕЕС – БАН – рецензент

проф. дхн Мартин Божинов, ХТМУ – София – рецензент

проф. дхн Евелина Славчева, ИЕЕС – БАН

доц. д-р Ангелина Попова, ХТМУ – София

доц. д-р Рашко Рашков, ИФХ – БАН

Материалите по защитата са на разположение в канцеларията (стая 202) на ИЕЕС – БАН на горепосочения адрес и са публикувани на интернет страницата на ИЕЕС – БАН.

https://iees.bas.bg/bg/career-167/procedureAcadLevelCur-176

Българската академия на науките отдава под наем град София

ул. Акад. Г. Бончев № 2 – обект Автобаза със сервиз
– помещения за складови нужди с обща площ 60 кв.м при начална месечна наемна цена от 2,20 евро/кв.м.
– помещение за складови нужди с площ 20 кв.м при начална месечна наемна цена от 2,50 евро/кв.м.
– помещение за складови нужди с площ 12 кв.м при начална месечна наемна цена от 2,50 евро/кв.м.
– помещение за складови нужди с площ 55 кв.м при начална месечна наемна цена от 2,50 евро/кв.м.

НК -1 на БАН – сграда Спортен павилион
– Помещения с обща площ 110 кв.м при начална месечна наемна цена от 2,20 евро/кв.м

   ул. Сердика №4 – пет етажна сграда:
– сутеренно помещение за складови нужди с площ от 59,80 кв.м при начална месечна наемна цена от 5,00 евро/кв.м

Цените са без ДДС

За допълнителна информация и оглед: 02/979 5281 и 02/979 5308
Заявления за наемане на помещения, адресирани до Председателя на БАН се подават в деловодството на БАН, всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа или по пощата на адрес гр. София, ул. „15-ти ноември“ № 1.

Два сборника представи  Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН на 11 ноември 2019 г. в зала „Академик Иван Евстратиев Гешов“ в сградата на Българската академия на науките.

В поздравителните си думи научният секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ на БАН проф. д-р Йоана Спасова-Дикова изтъкна значението на дейността на Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН. Той включва представители от осемте института на направлението, поясни тя и подчерта отличната екипна работа на неговия състав през последните години.

Сборникът „Българистиката в Европа: настояще и бъдеще“ на издателство „Изток-Запад“ представя докладите от кръгла маса, проведена в София през май 2018 по проект на Института за литература на БАН. Това е единственият проект на БАН, финансиран от Национален фонд „Култура“ в рамките на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз“, подчерта проф. Спасова.

Съдържанието на сборника представи проф. д-р Андрей Бояджиев от СУ „Климент Охридски“. В него автори от 15 държави разглеждат и дискутират различни аспекти на българистиката зад граница. Проф. Бояджиев подчерта, че анализираните проблеми са особено актуални с оглед на позициите на България в европейското културно пространство и че предложените от български и чуждестранни специалисти визии за преодоляване на констатираните трудности заслужават вниманието както на съвременните политици, така и на широката общественост.

В изказването си проф. д-р Славия Бърлиева акцентира върху ролята на основания точно преди 25 години Съвет за чуждестранна българистика към УС на БАН за поддържането на контактите с изследователите българисти зад граница.

Кратко представяне на сборника „Beyond the Borders“ на Издателството на БАН  направи от името на редколегията проф. д-р Лора Тасева. Той е съставен от Института за балканистика с Център по тракология на БАН и съдържа избрани доклади от Десетата българо-американска конференция в София през 2016 г., организирана от Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН и Асоциацията на българистите от САЩ и Канада (Bulgarian Studies Association). В него се изследват границите като исторически и културен, обществен и политически, духовен и познавателен феномен, анализират се пораждащите ги причини, техните взаимодействия и трансформации. Двадесет и седемте статии предлагат нови гледни точки в осмислянето на езика, литературата, изкуството, историята и обществото в диахронен и синхронен план.

Проф. дфн Анисава Милтенова разказа историята на традиционните българо-американски научни срещи, чието начало е поставено през 1973 г. в Университета в Медисън (Уисконсин). Тя изтъкна, че в течение на годините изследователските ракурси са се обогатявали и разширявали, като освен традиционната филологическа проблематика в последните години все по-значим дял се пада на проучванията в областите на съвременната история, етнологията и изкуствознанието.

БАН-Администрация обявява свободно работно място за длъжността „СТАЖАНТ – ОДИТОР”
в отдел „Вътрешен одит” към Българска академия на науките.

I. Минимални и специфични изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността:
1. Висше образование в областта на стопанските или правните науки, минимална образователна – квалификационна степен – „бакалавър”;
2. Професионален опит: не се изисква;
3. Специфично изискване за заемане на длъжността: в рамките на две години от назначаването, „стажант-одиторът“ трябва да придобие сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“, издаден от министъра на финансите;
II. Допълнителни умения и квалификации, носещи предимство за кандидатите:
1. Отлична компютърна грамотност – Microsoft office, работа със софтуерни продукти в областта на счетоводство и контрола;
2. Езикови умения – владеене на английски език.
III. Необходимите документи за кандидатстване:
1. Заявление (свободен текст) до Председателя на БАН, в което се посочват длъжността, за която се кандидатства, телефон и електронна поща за контакт, опис на приложените към   заявлението документи;
2. Автобиография с подробно посочване на трудовия стаж, придружена от копия на документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит;
3. Копие от диплома за завършено висше образование (при издадена диплома от чуждестранно учебно заведение – удостоверение за признато образование и степен на образованието), допълнителни квалификации;
4. Други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността (по преценка на кандидатите).
IV. Описание на длъжността: подпомага одитната дейност при извършване на одитни ангажименти за даване на увереност и консултиране на всички структури, програми, дейности и процеси в Българска академия на науките.
V. Начин на провеждане на конкурса: подбор на документи, писмен тест и интервю.
VI. Начин на кандидатстване: Необходимите документи за участие в конкурса трябва да се изпратят по електронна поща на адрес: i.ivanova@cu.bas.bg или ще се приемат в деловодство на БАН, ул. “15 ноември № 1”, всеки работен ден от 10:00 до 17:00 ч. в срок до 06.12.2019г.

С подаването на документите си за кандидатстване по обявената позиция, Вие изрично се съгласявате личните ви данни да бъдат обработвани и съхранявани за целите на подбора, доколкото и докогато това е необходимо, съгласно изискванията на ЗЗЛД. БАН се задължава да ги съхранява и да не ги разпространява под каквато и да е форма, освен за целите на настоящия подбор.

БАН-Администрация обявява свободно работно място за длъжността „ВЪТРЕШЕН – ОДИТОР”
в отдел „Вътрешен одит” към Българска академия на науките.

I. Минимални и специфични изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността:
1. Висше образование в областта на стопанските или правните науки, минимална образователно -квалификационна степен – „бакалавър”;
2. Професионален опит: 2 години в областта на контрола, вътрешния или външния одит;
3. Притежаване на сертификат “Вътрешен одитор в публичния сектор”, издаден от министъра на финансите или валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор;
II. Допълнителни умения и квалификации, носещи предимство за кандидатите:
1. Отлична компютърна грамотност – Microsoft office, работа със софтуерни продукти в областта на счетоводство и контрола;
2. Езикови умения – владеене на английски език.
III. Необходимите документи за кандидатстване:
1. Заявление (свободен текст) до Председателя на БАН, в което се посочват длъжността, за която се кандидатства, телефон и електронна поща за контакт, опис на приложените към заявлението документи;
2. Автобиография с подробно посочване на трудовия стаж, придружена от копия на документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит;
3. Копие от диплома за завършено висше образование (при издадена диплома от чуждестранно учебно заведение – удостоверение за признато образование и степен на образованието), допълнителни квалификации;
4. Копие на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор” или копие на валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор;
5. Други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността (по преценка на кандидатите).
IV. Описание на длъжността: Осъществяване на дейността по вътрешен одит чрез извършване на одитни ангажименти за даване на увереност и консултиране на всички структури, програми, дейности и процеси в Българска академия на науките.
V. Начин на провеждане на конкурса: подбор на документи, писмен тест и интервю.
VI. Начин на кандидатстване: Необходимите документи за участие в конкурса трябва да се изпратят по електронна поща на адрес: i.ivanova@cu.bas.bg или ще се приемат в деловодство на БАН, ул. “15 ноември № 1”, всеки работен ден от 10:00 до 17:00 ч. в срок до 06.12.2019г.

С подаването на документите си за кандидатстване по обявената позиция, Вие изрично се съгласявате личните ви данни да бъдат обработвани и съхранявани за целите на подбора, доколкото и докогато това е необходимо, съгласно изискванията на ЗЗЛД. БАН се задължава да ги съхранява и да не ги разпространява под каквато и да е форма, освен за целите на настоящия подбор.

Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите беше открит в Института по молекулярна биология на БАН (ИМБ-БАН). Центърът е част от консорциума Euro-BioImaging (http://www.eurobioimaging.eu/), в който участват 14 европейски държави. На откриването беше представена конфокалната микроскопска система Andor Dragonfly, която е сред най-съвременните комбинирани системи за микроскопски наблюдения за изучаване на живи клетки чрез суперрезолюция. На събитието присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, научният секретар на БАН на направление „Биомедицина и качество на живот“ проф. Нина Атанасова, учени и журналисти.

Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН представи дейността, която ще се извършва в новооткрития Център за съвременна микроскопия. Той обясни, че микроскопските технологии за създаване и анализ на изображения имат важна роля както за развитието на фундаменталните изследвания, но и за приложните иновации в сферата на биологичните и биомедицинските изследвания. Тези технологии спомагат на изследователите да постигнат пробив в биологичните открития и да осъществят прилагането на иновации в областта на медицината, диагностиката, разработването на лекарства, биотехнологиите и молекулярната екология, каза още доц. Стойнов.

Техниката, с която българските учени ще разполагат, ще спомогне за изучаването на живи клетки от човешкия организъм и ще даде възможност за изследване на измененията в тях, които водят до развитието на социално значими заболявания. Човешкият организъм съдържа около 200 вида клетки, като във всяка от тях се случват по около 70 хиляди повреди, и е необходимо те да бъдат наблюдавани и анализирани, обясни доц. Стойнов. Той допълни, че суперрезолюцията на новата микроскопска система ще позволи наблюдението на измененията на клетките, които настъпват при третирането им с лекарствени вещества.

Центърът в ИМБ-БАН е сред общо 20 центъра в Европа, в които на учените ще се предоставя достъп до високоспециализирана апаратура за изучаване на живи клетки. Данните от научните изследвания ще бъдат обработвани и съхранявани на сървърна система за период от 4 години.

Представеното съвременно оборудване е първият важен модул за Центъра за съвременна микроскопия  към ИМБ-БАН.

Българските космически храни, демонстрации на възможностите на дронове и най-новите идеи за дистанционното изследване на Земята от космоса са само част от темите, за които Институтът за космически изследвания и технологии на БАН (ИКИТ-БАН) разказа в Деня на отворените врати по случай 50-годишнината от създаването му. За първи път институтът показа и тренажора за обучение на летци.

В ИКИТ-БАН се намира и Център за трансфер на технологии. Тримерен модел на София, създаден на базата на спътникови изображения за анализ и оценка на замърсяването на въздуха  показаха учените. Друг актуален проект е свързан с определяне качеството на водите на базата на спътникови изображения от космоса – тестово са измервани Варненското езеро и язовир Искър.

Офисът също така популяризира информацията за космическите програми и най-вече свързаните с наблюдение на Земята. Неговата мисия е да бъде свързващо звено между иновационни технологии в областта на аеро-космическите изследвания и потребителите им.

Посетителите имаха възможност да разгледат лабораториите, да научат повече за българската следа в изследването на възможността за космическата мисия до Марс и за актуалните проекти, по които работят учените.

Двудневна  научна конференция с международно участие под наслов: „Нови индустрии, дигитална икономика,   общество – проекции на бъдещето – II” се проведе в Разград на 01 и 02 ноември 2019 г.

Научният форум се провежда всяка година и  се организира от РАЦ-Разград съвместно с Филиал – Разград на Русенския университет, Съюз на учените в България – клон Разград, Ротари клуб – Разград, Дом на науката и техниката Разград и се проведе  под патронажа на кмета на Община Разград.

Представени бяха три пленарни доклада от водещи учени. Доц. Александр Зайчук от Украински държавен химико-технологичен университет в Днепропетровск говори на тема „Физикохимични основи на  синтеза на керамични пигменти  с различна структура и използване на алтернативни суровини”. Проф. Марко Юукич от Университет „Йосиф Щросмайер“ в Осиек, Хърватия представи доклад ”Функционални бисквити с добавен пивоварен ечемичен малц и намалено количество захароза”, а проф. Александр Серегин от Национален университет по хранителни технологии в Киев, Украйна – „Алтернативна енергия за хранителната индустрия”.

На заседанията в двете секции бяха включени 56 доклада  с актуална научна и производствена тематика.  Участници в конференцията бяха професори, доценти и научни работници от университети в София, Бургас, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Варна, както и колеги от научни институти на БАН. В работата на конференцията взеха участие  и учени от чужбина – имаше представители на научни организации от Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Хърватска и др. В заседанията на конференцията  се включиха и представители на фирми от региона, работещи в областта на химичните технологии, биотехнологиите  и хранителните  технологии.

Авторите на най-добрите  доклади от двете секции  бяха отличени с Грамота и Кристален Приз The Best Paper. Двата отличени доклада в категорията за утвърден учен са на украински учени: ”Изучаване образуването на металокерамични покрития за специални сплави” на доц. Алена Карасик и колектив от Украински държавен химико-технологичен университет в Днепропетровск и ”Оценка на енергийните разходи за месене на пшенично тесто” на проф. Владимир Телечкун и колектив от Национален университет по хранителни технологии в Киев.

В категорията за млади учени и докторанти бяха отличени следните доклади: ”Антибактериално действие на мембрани на основата на хитозан нанесении с тетрациклин при лечение на рани” на д-р Анифе Вели и д-р Радослава Николова от  Университет ”проф. А. Златаров” гр. Бургас и на ас. Нина Стоянова и колектив от Института по обща и неорганична химия към БАН на тема ”Теоретично изследване върху възможността за свързване на фенолните киселини от Graptopetalum paraguayense E. Walther към аминокиселините на вирусна ДНК полимераза”.

Главният научен секретар на БАН проф. Евдокия Пашева участва в срещата на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) на 14 и 15 ноември в Загреб, Хърватия.

Една от темите на срещата беше свързана с възможностите на изследователите със своя експертен потенциал да допринасят за сформирането на политики по важни социални проблеми на национално и европейско ниво. Представени бяха различните  дейности на Академиите, отнасящи се към изработването на стратегически документи за прилагането на тези политики. Дискутиран бе и проблемът за използването на независими подходи за оценка на въздействие на цялостната работа на Академията сред обществото и политическата класа.

Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) се сформира от националните научни академии на държавите-членки на ЕС, Норвегия и Швейцария. Чрез EASAC академиите работят заедно, за да предоставят независими, експертни, основани на факти съвети относно научните аспекти на европейските политики на тези, които правят или влияят на политиката в рамките на европейските институции.